автор: ASTERI

Майска утрин...
Вървим с моя позната по пазаря и оглеждаме отрупаните сергии. Всичко има.
Росни, росни, зелените салатки се усмихват предизвикателно.Червените репички– понапръскани с водица, сякаш още им се спи и насила са ги събудили, морквите– оранжевеят и греят по сергиите, чушки, домати, лимони, портокали... с две думи красота! Съвсем неочаквано, тя ме запитва:
–Кажи ми, по какво си прилича и по какво се различава ТУК от ТАМ?
Позасмях се и отговорих:
–ТАМ също ходя на пазар! И ТАМ е отрупано както ТУК, но ТАМ, като се спра до сергията с лук например, веднага ми подават торбичка и аз си слагам колкото искам и каквото си избера... Тегли ми го продавача, казва ми колко струва и преди да ми подаде торбичката слага още една, две глави лук подарък от него... ТУК – само като посегна да бутна стоката изскача разяреният чичко и едва не ми счупва ръцете, защото бутам... Аз виновмо се извинявам и скромно си поисквам един килограм лук. Той нагребва от камарата, с подмятане слага таса на кантаря и преди още да са спрели ,,петлетата" да играят, казва една цена и с акробатично движение вади две глави лук от ,,претегления" и останалото ми го изсипва в чантата. После, аз в къщи, сама си изхвърлям изгнилите главички... По това си приличат ТУК и ТАМ... И на двете места има лук...


Й. Андреева
Атина