автор: vanilin

Търсехме местенца скришни, –
нежно аз да я целуна...
Под разцъфналите вишни
приюти ни вечер лунна...

Тъй изминаха години,
не забравих тази среща.
Не успя и да изстине
в мен целувката гореща...

А момата казанлъшка
вече е жена голяма...
И без ласката ми мъжка
тя отдавна стана мама...

...Щом ме унесе напролет
нежна славеева струна,
да я зърна там се моля,
нежно пак да я целуна!...

В роза устните й светят
под разцъфналите вишни –
в дъжд от вишневи конфети,
с дъх на спомени всевишни!...