автор: Selianin

6.09.2004 г.
.................
Днес е национален празник на България. Политици, историци и писатели така са обрали всички хубави и подходящи думи на българския език, че никак не е лесно човек да добави нещо за наистина историческото и неповторимо Съединение на България. Нека кажем още веднъж: Честит празник, братя българи! Честит празник на всички български граждани!

Не всеки има възможност днес да участва в тържества, митинги или тържествени софри. Важното е всеки да почувства със сърцето си поне капка радост по случай годишнината от обединението на своето Отечество.

Днес Русия скърби за огромните жертви: ДЕЦА, родители, учители, войници и спецслужители. Русия ближе огромна рана! Дано у нея надделее разумът, а не инстинктът на разярената мечка!

Като изразявам личната си съпричастност към скръбта и мъката на родителите на загиналите; на осакатените и травмираните деца; на близките на загиналите учители и военнослужещи, аз искам да изкажа и мнението си за борбата с тероризма у нас, в България.

Твърде е вероятно и нас да ни сполети подобна трагедия. Надявам се, че службите са на крак. Вярвам, че те са на нивото на задачите на времето! Вярвам, че те ще влязат и в огъня, и в ада, но ще защитят, с живота си дори, всеки застрашен български гражданин.

Разочарован съм от съдебните кадри. Не вярвам в тях. В сериозните случаи те протакат делата, отлагат и смекчават присъди, влизат в комбинация с адвокатите и в края на краищата не служат на държавата и народа си. По същество те хем са на работа, хем отказват правосъдие. Защо правят така? Къде са причините?

Според мен, сигурно има причини в законовата база. Тя трябва да се оправи.

Народното събрание бъка от адвокати, съдии и др., които не са най-добрата част от българския народ. Народните представители трябва да са хора свързани кръвно и морално с народа! Те трябва да са се обрекли на своя изнемогващ и отчаян народ!

Всички съдии трябва да дадат публична клетва, че ще съдят, а няма да шикалкавят и имитират съдопроизводни циркове.

Вярно е, че съдиите ги е страх от мафията. Професията и призванието им е да съдят от и в името на народа! Щом ги е страх, да напуснат! Нима хирургът не се страхува, че може да умори пациента? Нима миньорът не се страхува в дълбоката мина? Нима войникът или полицаят не се страхуват от куршумите и бомбите на врага? Всеки се страхува, но действа! Хирургът оперира, бори се със смъртта и често я побеждава. Миньорът копае та се къса. Войникът и офицерът атакуват презирайки опасността за живота си. А нашите съдии съдят само кокошкарите. Страх ги е от едрите престъпници. Нямали охрана, нямали бронежилетки! Страх ги е. Това е истината. Голата истина.

Поклон пред загиналите руски командоси, които влязоха в ада да спасят колкото е възможно повече хора и да поправят грешките на политиците си.

Предполагам, че тези командоси са били с бронежилетки, а не с памперси, от каквито явно има голяма нужда българската съдийска колегия!

Дошло е време да си спомним един лозунг, който беше написан преди 40 години на входа на шуменската дивизия: АРМИЯТА Е ДО СМЪРТ ПРЕДАНА НА СВОЯ НАРОД!

На кого и доколко е предано българското правопротакане? И докога ще го търпим?!...