автор: Fabiana

Стискам в шепи зърна
ще покълнат в ръцете,
взели от мен топлина
малка част от сърцето.

Крия в пазвата птиче
мъничко с пъстри пера,
като малко момиче
тичащо босо в прахта.

Кътам спомени светли,
слънчеви бели цветя,
щом тъга ме налегне
ще прелиствам и ще чета.

Нося слънце в косите,
грейва дори и нощта,
ще се сбъднат мечтите,
още десет малки слънца.

Имам пламък в очите,
в тях оглеждаш се ти,
по-ярко светят звездите,
щом любов разцъфти.