автор: tzvetcomarinov

Един рибар в къщата е гордост. Станат ли двама, работата вече може да стигне чак до вратите на бракоразводната зала.
Горе - долу, натам са се запътили вече нещата и при Вътьо Дрънката, а виновна за тая сериозна неприятност е традицията. Всяка вечер при завръщането от реката, да минем обезателно и през селската кръчма. Ще ударим по някоя и друга чашка. Поизвадим от раницата или найлоновата торбичка днешния улов, така, за похвала и едва тогава можем да се прибираме в къщи.
От това дойде ред и на Вътьо Дрънката да стане от масата, още не дръпнал колкото му трябва. Не без самочувствие, повдигна той найлоновия плик високо пред очите на всички, дето бяхме насядали. В зениците на някое, мигновено се появиха искриците на завист. Макар и дребни, таранките на Дрънката без всякакво преувеличение, трябва да надхвърляха цяло кило. А се бяха заредили няколко седмици, в реката течеше само вода.
- Какво ще кажете, а? - попита той предизвикателно и така извъртя прозрачната торбичка, че да видим и гърбовете на двете мрянки. Дето бяха с дължина над цяла педя.
- Браво - откъсна се от устата на някой.
Изглежда беше измежду пишман - рибарите или до припадък измъчен мераклия.
- Какво браво? - възрази му засегната жената на Дрънката и подметна най-предизвикателно. - Може да си подхванете приказката, но чак след като видите и това.
Половинката на Вътьо ходеше редвно с него за риба. Ние обаче упорито не я вписвахме в нашата група на заклетите въдичари. Смятахме, че тя кисне на реката, главно да надзирава своя мъж. Нали беше известен на всички в селото ни още и с навика, да хвърля стръв и за двукраки мрянки.
Повече от любопитство, извъртяхме глави към нея. Жената бръкна в своята раница и с изражение, смесица някаква между надменност и присмех, бавно и тържествено измъкна туловището на едър шаран.
Възклицанието ни като в бързей, чевръсто беше отнесено от думите на Вътьо Дрънката:
- Как става тая работа, бре жена? - попита в най - искреното недоумение. - Уж с мен лягаш под юргана. Аз вадя само таранки, а теб кой и кога успя да те научи да ловиш толкова едри шарани?
Цветко Маринов