Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: dendom
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14195

Онлайн са:
Анонимни: 80
ХуЛитери: 3
Всичко: 83

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa
:: Oldman
:: BoboDux

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2025 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт замятането тръгва
раздел: Разкази
автор: tzvetcomarinov

Един рибар в къщата е гордост. Станат ли двама, работата вече може да стигне чак до вратите на бракоразводната зала.
Горе - долу, натам са се запътили вече нещата и при Вътьо Дрънката, а виновна за тая сериозна неприятност е традицията. Всяка вечер при завръщането от реката, да минем обезателно и през селската кръчма. Ще ударим по някоя и друга чашка. Поизвадим от раницата или найлоновата торбичка днешния улов, така, за похвала и едва тогава можем да се прибираме в къщи.
От това дойде ред и на Вътьо Дрънката да стане от масата, още не дръпнал колкото му трябва. Не без самочувствие, повдигна той найлоновия плик високо пред очите на всички, дето бяхме насядали. В зениците на някое, мигновено се появиха искриците на завист. Макар и дребни, таранките на Дрънката без всякакво преувеличение, трябва да надхвърляха цяло кило. А се бяха заредили няколко седмици, в реката течеше само вода.
- Какво ще кажете, а? - попита той предизвикателно и така извъртя прозрачната торбичка, че да видим и гърбовете на двете мрянки. Дето бяха с дължина над цяла педя.
- Браво - откъсна се от устата на някой.
Изглежда беше измежду пишман - рибарите или до припадък измъчен мераклия.
- Какво браво? - възрази му засегната жената на Дрънката и подметна най-предизвикателно. - Може да си подхванете приказката, но чак след като видите и това.
Половинката на Вътьо ходеше редвно с него за риба. Ние обаче упорито не я вписвахме в нашата група на заклетите въдичари. Смятахме, че тя кисне на реката, главно да надзирава своя мъж. Нали беше известен на всички в селото ни още и с навика, да хвърля стръв и за двукраки мрянки.
Повече от любопитство, извъртяхме глави към нея. Жената бръкна в своята раница и с изражение, смесица някаква между надменност и присмех, бавно и тържествено измъкна туловището на едър шаран.
Възклицанието ни като в бързей, чевръсто беше отнесено от думите на Вътьо Дрънката:
- Как става тая работа, бре жена? - попита в най - искреното недоумение. - Уж с мен лягаш под юргана. Аз вадя само таранки, а теб кой и кога успя да те научи да ловиш толкова едри шарани?
Цветко Маринов


Публикувано от aurora на 04.05.2010 @ 09:56:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.04.2025 год. / 11:20:52 часа

добави твой текст
"От замятането тръгва" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.