Кипят вълните
и трескаво бушуват
жаравата в гърдите...
Изпепелени погледи-
слънца
пътуват в паметта..
Аз още цяла съм.
Аз още пролет
съм
и цвят на момина
сълза.
Пшеничен клас
неоронен
и плах.
Кристален звън
на глас
и запленено
птиче ято
в себе си аз нося.
Очи отварям
и вдигам криле,
криле за полет...
Още има много
обич в мен!
Аз цяла от пролет
звъня!
И събуждам ви
в мрака,
защото и птици,
и пролет
земята чака...