- Какъв е въпроса на Вселената?
- Абе, върви на майната си!
(из уточненията на въпроса и отговора на Вселената)
Скъпи писателю,
ако искаш наистина да си отракан и скъп, а не тракащ и ефтин, то промени основният си въпрос.
Повечето пишещи си задават въпроса "Какво ще кажа на читателя?"
Е,и? Каза ли го - каза. Навря му го в очите - да го боде. Е, такива казаници - под буклук и на буклук. Я го виж оня, защитника на майкоубиеца, какви хубави казаници подхвърлил. А той самият - буклук.
Тоя номер веднъж-два пъти минава, но само в едно изречение и то не по-дълго от 7 думи, защото никой порядъчен човек не чете по-дълги. т.е. "Номера минава, но само в едно изречение."
За предпочитане са трикраките и квадратните изречения: "Живота е пиене." или "Имаш крава - пиеш мляко." пък той Читателя сам да си прави изводите "Вива биберона - пантата се кине."
Ама повтарям - номера минава веднъж дневно. В същност достатъчно е на една творба едно изречение и то сам да си го измисли. Нещо от рода на "Ама голям подлец излезна." Или по-добре "Видиш ли го на другия тротуар и премини в друг квартал."
Добре, де ще кажеш вече отегчен. А какъв е основният въпрос на пишещият?
"Какъв въпрос ще си зададе консуматора."
И тук творческите ти мъки изчезват:
"Те ще се оженят ли?" е вечният и някъде и при тебе ще се появи. Нищо, че са вече от седмица женени и по-естествен въпрос е "Дали ще се разведат."
В следващият откъс в никакъв случай не отговаряй на този въпрос. Обратното - накарай го да си постави въпрос от рода на "Тя ще оживее ли?"
Разбира се в следващият откъс, не отговаряйки на нито един от предишните въпроси приготви го за нещо от вида "Дали тя ще му изневери?"
И така, от въпрос на въпрос можеш да пробуташ всякаква плява за пълнеж. Не забравяй - във всяка следваща част трябва да се намесва Съдбата и я жокер (подправен) да покаже, я антецендент на Сатурн, абе плявата ще я препишеш от хороскопите - те са толкова много, че дори не е нужно да ги редактираш.
Ами ти къв въпрос си зададе?