автор: penelope-1

Някъде в таралежовите гриви
на тревите,
където се раждат птици

се търколи едно лято.
Иди го върни.
Високо в бодливите върхове
на тополите
избяга слънцето
от тези дни.
Посърнали тръни
разтвориха зеници
в боси надежди за дъжд.
Листата зачесаха
жълти езици
по уморената
изпръхнала
пръст.
Увисна и въздухът
с облаци бременни
сбирал тежки капки
всемирна вода.
Натежала от нега,
земята за миг
настръхна
и потече на топли вади
една
СВЕТЛА
ТЪГА....