автор: penelope-1

Изгубвам се във твоя поглед,
потъвам някъде дълбоко в теб,
защото си синьо

безвремие,
а аз съм тънка струйка мед.
И хляб насъщен, и вино лудо
нося в ръце от светлина.
И не искаш да ме загубиш,
пил жадно от мен топлина.
По мост от твоите въздишки
минавам всеки бряг към теб.
И спъвам се но продължавам,
вълнуваш ме като море...
Вълнението ме поглъща
тъй както тъмен залив -
дюни и скалисти брегове,
но никога не се завръщам същата,
защото и бурята ми - пак си ти!