автор: traveller

Молитвата ми в осем вечерта,
когато нямам никакви икони
и църкви няма, само самота
и вятърът, успял да ме догони

и моите превити колене,
и слепият, сковал се върху кръста,
и неговото стиснало ме не,
и сплетените в милост мои пръсти...

В молитвата ми в осем вечерта,
преди да го попитам кой оставам,
дали роден пред трудната врата
или захвърлен, свят да си създавам

в молитвата си в осем вечерта
когато коленичил се измолих,
разбрах, че мога пак да си простя
това, че от света си се прогоних...