автор: tomatroev

Петър опрощава народа

Стояхме ние три дни в Правград, а на четвъртия, като се събрахме всички да тръгваме пак на път, видяхме, че липсва Петър.

И изпрати тогава Иисус мене, като най-малък и още едного от прислугата, да доведем Петра.
А като отидохме на пазара, видяхме го, че стои там, заобиколен от множеството; и всеки чакаше покорно и търпеливо реда си; и като дойдеше и неговия ред, Петър казваше на човека: „Простено да ти е от мене, простено да ти е от Иисуса и простено да ти е от Бога!” И като казваше така на всеки три пъти: „Простено да ти е!”, и човекът му целуваше ръка.
А аз като го дръпнах за ръкава, извиках го настрани и му прошепнах: ” Петре, хубаво и похвално е това, що правиш, нали и Учителят тъй ни учи – да прощаваме на враговете си! Ама време е да тръгваме...”
А Петър, като посочи към земята, ми рече: „Хубаво и похвално е това, брате Тома, но още по-хубаво е и ТОВА!” И тогава видях аз, че отстрани него на земята има дървена паничка, а беше до половината пълна тази паничка с медни и сребърни монети.
И продължи Петър така да дава опрощение на людете за греховете им, а всеки пускаше в паничката по монета: кой медно петаче, кой повече...
„Петре - рекох му - редно ли е да събираме тези петачета от людете и какво ще каже Иисус, ако разбере, че го правим?!”
„ А редно ли ще бъде – отвърна ми Петър – да затворят Учителя заради неплатени дългове? Защото Йоана зае пари от лихваря и ако и да бяха десет сребърника, лихварят сега ще си поиска петнадесет, и като няма откъде да ги вземем, не Йоана ще затворат, а Иисуса, нашия Спасител!
И както той спаси душата ми, така сега и аз искам да спася честта Му! Затова сега събирам тези пари – не за мене си, а за Него го правя...И затова, прочее, остави ме още малко да давам опрощение на всички за греховете им, и като си напълня купичката, тогава ще тръгнем!”
И като напълнихме ние купичката с дребни монети, върнахме се в страноприемницата, а там какво да видим – стои Иисус с останалите ученици и прислугата пред входа, а до Него, застанал лихваринът с двама стражи, готови да Го отведат.
„Не закачайте вие нашия Спасител – рече им Петър – да не изпитате гнева Божий! Как може овцете да се подиграват с Пастира и как може кучетата да не познават стопанина си?! Слепи ли сте, та не виждате кой е пред вас?”
„Петре – каза Йоан – взехме ние заем от десет сребърника а сега трябва да върнем петнадесет, плюс още три главница – и стават общо осемнадесет!”
А Петър само рече: „Ето ви тука тези, бройте ги!”
И като изброихме там парите, всичките: и медните, и сребърните – излязоха двадесет.
„Ето сега – каза пак Петър – дайте им колкото трябва на тези и да се махат!”
А като дойдоха с два сребърника в повече, взехме ние с тях от един търговец сандали за Иисус, че старите му съвсем се бяха протрили от дългото ходене пеш.
„Прости, Учителю, на Петра, казах аз, защото от добро чувство го е направил той!”
„Две Божи заповеди наруши Петър, рече Учителя: „Не споменавай напразно името Божие.” и „Не лъжи!” и още една щеше да престъпи, ала простено да му е, защото, ако днес той за Мене е събирал пари, утре, когато няма да ме има, уж от мое име, други като него ще събират парите за себе си.
Защото ако днес Петър, за да ме спаси, е взел двадесет сребърника, утре други от алчност ще събират двеста пъти по двадесет и алчността им няма да има край!
„И няма ли тези да видят царството Божие?” – попитах.
А Иисус така отговори: „Помниш ли, Тома, какво казах аз на фарисеите, кога ме запитаха: кога ще дойде царството Божие?
„Помня, Учителю, отвърнах аз: „Божието царство няма да дойде забелязано, защото то не е тук или там. Божието царство вътре във вас е.” Така им отговорихте.”
„Каквото съм казал тогава, рече Иисус, и сега пак ще го кажа. В никой храм няма да откриете Бога, ако преди това не го намерите в себе си.
Защото ще дойде време, когато в Рим, от мое име, ония, в храмовете, ще продават „кръвта Христова” и „тялото Христово” и ще натрупат несметни богатства!”
„А кой ще го направи това в Рим, Учителю?” – пак попитах аз.
„Ех, Тома – рече Иисус – вярно е казано в Стария завет: „Който трупа знания, трупа печал!” Каквото има да става, то ще стане един ден и по-добре да не знаеш. Но ти пиши, прочее, пиши, за да се знае как е започнало всичко...”