И тази пролет - престаряла от повтаряне,
се оказа твърде тясна за крилата ми.
(През Април дъждът прилича на разпятие,
за всяка нужда от политане към себе си).
Безучастни и еднакви - като дните ми,
всички улици пасивно се повтарят.
(Не е нужно да си вярващ за да вярваш
просто трябва да си мъничко отчаян).
А умората...(онази пролетна принцеса)
всяка вечер във очите ми заспива.
С хапче против смърт лекувам стреса,
и все по-рядко чувствам, че съм жива.
Не живея сто живота, че да чакам
друга пролет...И сега ще съм щастлива!
(Макар и малка днес сама се надживявам,
не съм котка! Но понякога умирам).
...
И тази пролет...като всяка друга пролет,
ще заровя във сърцето си. Безпаметно.
Ще посея в този гроб небе и полет...
Богата съм! С това, че имам нямане.