Да приемем,
че от теб си тръгна...
Решила съм,
че трябва край.
Раздяла тъжна,
филм любовен,
епилог.
Да приемем,
срещаш друга
жена омайна
пълна с чар....
Тогава
ме изтрий навеки!
Ненужен спомен,
тътен глух,
човъркащ в миналото
не със нокът-
със зъби
и намиращ студ.
Забрава...
Да!
И аз ще те забравя.
На всеки край
това му трябва.
Защото..
ревността е крадла
и ще обере
остатъкът от щастие
преминало
по стъпките на богове.
08.09.2004