автор: nikoi

Толкова е- има-няма вечност.
Ще се примирия и не съвсем.
Нужно ми е- също като песен.
Или всъщност като реквием.

Драска ми- като бодлива мисъл.
Вечер ми присяда като яд.
Ценно ми е като ръбест бисер.
Пари под петите като ад.

В мене е- като парче уплаха.
Още съществува- като свят.
Като безсъзнание го чакам.
Остри сетивата като глад.

Толкова е- шепа и отгоре:
давам на света, от завист жълт-
колкото очите да затвори.
Толкова е лесно- като смърт..