автор: apostolicia

Една жена от огледалото ме гледа.
Познавам ли я? И дали е тя,

която разпознавах в слънчогледите,
на лятото във златните жита?
Една жена с коси от кестен,
тук-там със жички от сребро,
които й придават благородство,
един особен вид на компетентност,
на мъдрост и на сила на духа.
Една жена открива си лицето.
Под пластовете грим просветва
несправедливо наранената наивност
на малкото дете, което
чака с трепет да му кажат,
че го обичат, и че е било добро.