автор: midnight_witch

не беше толкова скоро моят първи клас, но помня още едно стихче -
машинист е моят татко, машинист ще съм и аз...
та моят татко лека му пръст, не беше машинист. беше тракторист.
аз не успях.
всъщност опитах като бях на 6. запалих трактора докато тате обядваше и го подкарах към зида на съседите, но тате с лъвски скок успя да спаси дивото си отроче, повереното му от ТКЗС -то имущество и въпросният зид.
спаси и една евентуална съседска драма и свада, но
там свършиха и трактористките ми умения плюс един шамар зад врата.

виж сестра ми е друга работа. тя успя и хидравликата на трактора да скъса и книжка за трактор да вземе, но доколкото си спомням друго освен количката на племенника ми не е управлявала.

толкоз по фамилното наследяване на професията до скоро.

да си призная от време на време ме захапва зверска скука. особено когато лятото е на привършване. тогава се приключва с дългите вечерно -нощни разходки и мохита и се оказва, че има маса време за убиване.

все още ме държи лятната омая и не ми е до филми и а обикновено привечер добивам едно състояние на отнесеност, в което трудно се съсредоточавам и предпочитам да прекарвам в мързел и приятелско бъбрене.

за фейсбука са изписани стотици гигабайти информация и ще се изпишат още милиони. но там са приятелите ми и постоянно ми пращат по някоя зарибявка.

то не са куизи от сорта "" девствена ли си , колко чифта чорапа имаш , ти принцеса ли или чакаш просяка и прочие.
освен това има и късмети, дето са от сорта - да ти пикая на късметя, що ли изобщо те теглих , в стил вие питате звездите, а алена ви говори.

след първите два три ми писва и започвам да се отегчавам.
като подкрепя някоя кауза и това минава, тоест изобщо не знам какво се случва от тук нататък и това е .

радалия ме зариби по спасете горите. садих дървета , садих, спасих това индия, това китай , русия , бразилия и америка и се почувствах спасител - при това глобален.
до момента в който играта ми каза - ай са плащай ако искаш да станеш още по голям месия.

нъцки. не ща!
ще ви плащам и на вас. то не ми стига чез, вик , нет, глобул вивател и мтел, ами и да съм спасител ще плащам.

радалия сега ме зарибява и по зоопарк. двоумя се.

а люси ми праща покани да играем на войната на мафията. хм.
че аз там освен , блондинката на бара, кво друго бих могла да съм? мога да съм и пети тюфлек, но не ме привлича.
опъвам се като магаре на мост.

обаче kalina ме зариби.
стани фермер.
опаааа-викам-те тва е точно за мен.

тракторист бе моят татко, тракторист ще съм и аз.
карането на трактор в реала за мен завърши неуспешно , но виж сега като се кача на виртуалния...

сичкото гот , ама то така не става с голямата кошница за гъби и айде яж гъбена чорба.

то не е садене, копаене , купуване, доене - чудо.

и като се почна че цял месец.
даже като тръгнах за македония се притесних - ми ся кой шми гледа дубитъците?

насадих една дългопоникваща реколта и заминах с трепет и безпокойство.
катерейки се по самуиловите крепости обаче дочувам искра и митето, младото семейство с които сме съседи по стая да говорят:

-абе искре, дали няма да ни умрат кравите?
-не бе , мите ще издържат, ама аз се притеснявам да не ни изгори пшеницата.

така се успокоих че не съм луда. яяя и други хора се тревожат за фермичката си.
върнах се , намерих си я в добро състояние и отново -
плеви , копай, купувай разни джунджурии и украси .

онзи ден отивам да плащам сметките. до банката има кафе и на кафето хора. събрали се една тумба мъже е разпалено спорят.
нали е сезона на мачовете, а аз не гледам реших че спорят за мача.

обаче не.
пичовете спореха за фермите си във фейса!

за сетен път се убедих че не само аз не съм у ред.
то не стига че аз се зарибих, ами и хлапетата ми и те.

и вечер вместо примерно да се излежаваме рахатски, малката ме атакува от другата стая по скайпа :
-мамо.
-да.
-прати ми подарък за фермата.
-добре.

след малко голямата се включва от бургас.
-мамо тука ли си.
-да.
-какво правиш.
-подреждам си фермата.
-е прати ми подарък и ти де и иди да си вземеш бонуса, имам медал.

така цялото ми семейство стана фермерско. по фейски.
вярно че вечер тичам до магазина да купя домати за салатата, но това е сигурно щото още не съм стигнала до определеното ниво , в което играта да ми позволи да си садя домати.

после току виж от фейса почнат да ми ги пращат с кошници направо у нас. а може и нарязани направо.

или пък на намеря оня бутон на който пише дилийт.

толкоз.
а сега отивам да копам-
да ти се не види и фермата.
и моля съседите, печелете повече бонуси, имам да си купувам къща.

и трактор. трябва да продължа традицията