автор: vicont

На моето рамо глава си отпуснала
в пашкулена нежност обвила ръце,
разкоша на ласки лелеяни вкусила,
до мене лежиш... като малко дете.

Напират родени и думи и чувства,
пролазват в стомаха, горещи вълни.
А скулптор изваял е с дарба изкусна,
познати до болка, любими черти...

Изглеждаш красива, заспала до мен
приела съдбата ни с леко сърце...
И свършва във обич неделният ден,
във нови посоки, със ново лице... !
.
Аз нежно те галя, дори не помръдна,
и чезнат със ласките, скръб и печал.
Трудна любов ли? Наглед безрасъдна!
А ти? Дивен дар си, мой ангел, заспал!