автор: dara33

В опитите си да се науча да живея,
така се цапардосах, като бясна, че
още ме боли от цялата пързалка зла,
която ме поднася и ранява на шега.
Не ми изричаш ти словата чакани.
Отлагаш непрестанно всичко, като че
забравяш истина една- живота е сега,
а после? После следва само самота.
Не чуваш повика ми гръмогласен.
Сърцето ми крещи неистово. О, чуй го!
Сълзите ми изпиваш, като бистра капка.
Рисуваш ме със страст, когато нощем
си пак до мен, дори за мигновение.
Бунтувам се срещу незрялата готовност,
да носим тежкия товар да бъдем двама.
Отричане любовно не е нужно, а само
мъничко разголване...Не го пести. Недей.
Животът ни е само миг, а после само нищо.