Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 240
ХуЛитери: 1
Всичко: 241

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъздаване на любовен квадрат
раздел: Разкази
автор: apostolicia

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма как вече да е направил положение. Но ще направи, аз имам нюх към тия неща. Стоят значи двамата и си разменят въпросително погледи над главата ми, щото това си е предимството на ръста. Въпросът в погледите им не се отличава с особена фантазия: „Къф е па тоя?” – общо взето. Би могло да им хрумне далеч по-оригинална идея, както ги познавам. Но след кратък и съдържателен размисъл решавам, че за момента ще съм далеч по-доволна да отговарям на въпроса „Къф е па тоя?”, отколкото да обмислям предложения да прекараме нощта тримата. Нали споменах, че ги познавам. Не особено оригинално, без никакъв патетизъм казвам:
-Ъъъ, здрасти, това е Алекс, настоящият ми съпруг, това пък е бившият ми съпруг – Лео.
- Оу! – кратко казват и двамата и незнайно защо решават, че ще е много уместно да пием по едно на близкия бар. Кой разрешава да се правят барове по плажовете? И кой им позволява да сервират мартини там? Кротко се напивам, докато двамата ми съпрузи – бившият и настоящият – беседват по темата „мен”, умело вплетена в темата „коли”, щото доста бързо разбраха, че това им е общата страст. Малко съм обидена – та те изобщо ме игнорираха! Скучно ми е и разглеждам с истинско любопитство бутилките на бара. Никога не бях обръщала внимание колко са интересни. В момента всичките ми приличат на някакъв вид боеприпас, изобщо на оръдие, което може да се използва в директен ръкопашен бой. Кърваво пребиване на съпрузи на плажен бар! Ще трябва да започна да си колекционирам странни бутилки. Или нещо друго, все едно какво. Защо не и мъже? Женени за мен. В този момент съм готова да се закълна, че никога повече няма да се запознавам със свободен мъж. Не и във вторник. Никога!
Един приятен господин сяда на съседното столче, навярно е подушил сложната ситуация, защото се опитва да ме измъкне от нея. Завързваме разговор, през цялото време аз се надявам много усилено, че е женен, но нещо ми подсказва, че не е. Кой мъж би стоял да си говори с пренебрегната (заради разговор за коли) и от двамата си съпрузи жена на плажен бар, ако собствената му съпруга се навърта наоколо? Особена ако е вторник! Приблизително на третата минута разбирам, че ме сваля и то без никакъв финес в присъствието и на двамата ми съпрузи, но го оставям докъм 15-тата да си мисли, че това е пълна мистерия за мен. Навярно се има за неотразим. Това не отговаря съвсем на истината, но ми е жал да го разочаровам толкова бързо и си давам вид на не много отегчена. И изведнъж така ми писва от всичко, че просто ставам и си тръгвам. Единственият, комуто това прави някакво впечатление е застаряващия мачо, който ме сваляше. Всъщност не беше толкова изненадан, че не му отвърза. Изненадата му дойде по-скоро от момента, в който ми писна – не беше нито рано, нито късно – просто някъде на едно такова никакво място –да ми се чуди човек.
От мартинито ли, от мачото ли, от обърканото ми семейство или от мен самата – не знам, но изведнъж ми се доповръща. Прииска ми се да избягам, да ме няма, да изчезна. И понеже нямам никакви суицидни наклонности, решавам просто да избягам. Не знам защо си помислих, че като отида на място, където никой не ме познава, ще успея да избягам и от същността си. Ето това изобщо не ми е ясно! Обаче тогава май прекалено силно ми се е искало да вярвам, че е възможно и затов така усърдно натъпках няколко ненужни парцала и любимия си гердан от дървени фигурки в една чанта и побягнах към автогарата. За да видя, че автобусът тъкмо тръгва.
Но както вече казах, някои неща само на мен може да ми се случат.
Като да тичам с всички сили точно след този автобус. Не че нямаше други, но първият от тях тръгваше след цели трийсет минути. А прекомерното търпение изобщо не е сред недостатъците ми. Знаех си, че изпусна ли този, ще се върна в хотелската стая с наведена глава и подвита опашка. А тъкмо събрах кураж да си тръгна от провала, наречен втори мой брак. Колко удобно, че Алекс толкова хареса Лео, че Лео толкова хареса Алекс и че двамата изобщо се оказаха на един и същи плаж в траекторията на един и същи мой поглед. Отдавна трябваше да си тръгна. С възрастта обаче ставаш все по-инертен, уютът на навика така предателски те залюлява в измамното си удобство, че заспиваш, заспиваш, заспиваш. А когато (ако изобщо) се събудиш, откриваш, че животът ти е минал сиво, някак скучно, пропуснал си да сбъднеш мечтите си, защото си се предал на измамното удобство на равните пътища. Е, не! Ако не хвана този автобус, просто ще се върна в асфалтирания си живот, в който мога да се похваля единствено с това, че съм омъжена за перспективен и скандално млад мъж. Което, като се позамисли човек, не е кой знае какво постижение!
Затова се хвърлям пред автобуса, който маневрира, за да излезе от автогарата, отчаяно пазмахвам ръце, измислям най-правдоподобната история, която придружавам с тлъста банкнота, а това кара шофьоирът тутакси да повярва на моите измишльотини и тръгвам най-после към непознатата стръмна пътека.
Споменах ли, че някои неща само на мен може да ми се случат? Например автобусът да се повреди, да го задминат всички останали автобуси за всички непознати места, а аз да остана на пътя, точон зад табелата „Внимание! Тесни банкети!”. На всичкото отгоре да завали най-проливният летен дъжд и да отмие и последното достойнство, което ми е останало, точно преди двамата ми съпрузи, заедно със застаряващия мачо, да дойдат да ме пиберат.
Те не задават въпроси. Свикнали са, че някои неща само на мен може да ми се случат!


Публикувано от valka на 26.04.2010 @ 10:35:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 116470
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Създаване на любовен квадрат" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Създаване на любовен квадрат
от sonnic на 26.04.2010 @ 13:33:20
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен опит да се измъкне една Жена от "асфалнирания си живот"! Разказът ми хареса и като идея, и като образ, и като изказ!!!
Поздрави!


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 26.04.2010 @ 18:17:48
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, сърдечно благодаря:))

]


Re: Създаване на любовен квадрат
от ASTERI на 26.04.2010 @ 16:10:55
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, ах!
Хареса ми!
Поздрави!


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 26.04.2010 @ 18:18:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, ох! Мерси:))))))

]


Re: Създаване на любовен квадрат
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 26.04.2010 @ 19:10:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Много, много сладък стил!:)
И хумор!
Очаквах, обаче, друг финал!;)


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 26.04.2010 @ 20:28:59
(Профил | Изпрати бележка)
А трябваше да очакваш неочакваното;)
Благодаря ти, че се отби под моите редчета:))

]


Re: Създаване на любовен квадрат
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.04.2010 @ 00:28:16
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
както всяка сделка - в съпружеството печелят адвокатите
а бягайки от тях, бягаш от себе си


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 27.04.2010 @ 10:18:59
(Профил | Изпрати бележка)
Знаех си, че трябва да уча право, ама - на!
Споко! Те и адвокатите - хора, да умрат от глад ли?

В съпружеството или има две печеливши страни, или две губещи страни - никога по едно от двете! Поне моето мнение е такова, а - вЕрвай ми - имам опит:))

]


Re: Създаване на любовен квадрат
от danirojari на 27.04.2010 @ 12:31:41
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам!
И то много!
:)))


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 27.04.2010 @ 19:12:14
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря:)))))

]


Re: Създаване на любовен квадрат
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 28.04.2010 @ 09:40:11
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
Не ти било писано да избягаш.
Това само на теб може да се случи.
Поздрав, Ели.


Re: Създаване на любовен квадрат
от apostolicia на 28.04.2010 @ 19:50:47
(Профил | Изпрати бележка)
Така си е, само и единствено на мен:)))))))

]