автор: MadLeN_

Ще си отидеш и ни
ще чуя този глас,
нито този поглед криещ
скрити думи... Ти и аз.

Ще си отидеш! Чу ли?
А аз мечтая за тогаз...
кога говориш с думи чисти
и надеждата расте у нас!

Ще се върнеш! Знам ли?
Ще те чакам ли и аз?...
С ръце изстинали и толкоз
страдали, мечтая за тогаз...

Очи, които теб не виждат,
но сърце което те следи.
Сълзи, които си прииждат,
но щастие от тях струй.

Да, щастлива съм да те обичам!
И всяка болка – вече да гори.
Щастлива съм и го изричам,
а ти отиваш си, нали?

Бъди щастлив по пътя – той нас ще ни дели!
А аз отдръпвам се и сричам:
“Обичам те, помни!”.
А пътят?... Той нас дали ще раздели?