трагикомедия
Действащи лица: музикантът, търговката, ръков.движение ЖП,студентката, старицата, бодигардът, босът, депутатът.
Перон на малка ЖП гара. В единия му край има лавка с няколко масички, а в другия - пейка и чешма.
На пейката спи музикантът. Перонът е все още пуст. Пристига търговката.
ТЪРГОВКАТА./минавайки край спящия музикант / Аман от просяци!
Отключва лавката, изважда метла и започва да мете.
ТЪРГОВКАТА. Това е то, накъдето и да се обърнеш боклуци. Държавата ни се е превърнала в едно голямо бунище. /Отива към чешмата да си намокри метлата./ Ей го на, /сочи спящия / още един боклук. Чавек не може да се размине от такива. Всеки протегнал ръка, всеки проси. / Сбутва безцеремонно музиканта./ Ало, хайде...ставай, че ще метем!
МУЗИКАНТЪТ./Стреснато подскача./ Какво става? Пристигна ли влакът?
ТЪРГОВКАТА. По-спокойно бе, приятел! Кой влак чакаш ти?
МУЗИКАНТЪТ. Ами-и оня, дето нещо все не идва.
ТЪРГОВКАТА. Оня...май си го изпуснал...в него такива заспали не качват. Проспал си го приятелче.
МУЗИКАНТЪТ. Не може да бъде! Ами сега, какво да правя?
ТЪРГОВКАТА./оглеждайки го презрително / Не знам, пий една студена вода и толкоз.
Търговката намокря метлата на чешмата и продължава да мете. Музикантът притеснено гледа ту в една, ту в друга посока.
МУЗИКАНТЪТ. Мислиш ли, че наистина съм го изпуснал? / Търговката продължава да мете без да му обръща внимание./ Може пък и да не е минал. / на себе си / Ще почакам още. И без това не бързам за никъде.
Той отива до чешмата, наплисква лицето си с вода и сяда примирено на пейката.
ТЪРГОВКАТА. / почти привършва с метенето / Ще пиеш ли едно кафе?
МУЗИКАНТЪТ. С удоволствие./ Отправя се към лавката, бъркайки в джобовете си, но всички те се оказват празни./ Всъщност, май не ми се пие толкова рано сутринта. / Връща се отново на пейката и сяда./
ТЪРГОВКАТА. Хм, твоя си работа. Аз ще си направя едно. Без силно утринно кафе, целият ден ми е крив.
Тя влиза в лавката да си прави кафе. Музикантът вади устна хармоника, слага шапката си на земята за събиране на милостиня и засвирва тъжна мелодия. Търговката се показва през барплота и се заслушва в мелодията.
ТЪРГОВКАТА. Я, гледай, гледай, че ти много хубаво си свирел бе! Пък аз те помислих за долнопробен скитник. / След малко излиза пред лавката, държейки чаша с кафе, сяда до една от масичките, кръстосва крак върху крак и пали цигара, заслушана в мелодията./ Какво нещо е дарбата! Гледаш го, нищо и никакъв човечец, а като засвири, сърцето ти къса. Има нещо много романтично в мелодия изсвирена на устна хармоника. Кара те да се чувстваш двадесет години по-млад. / Пуши и гледа замечтано на някъде./ Откъде си се научил да свириш така ? Всъщност, защо ли те питам. То това или го имаш, или го нямаш. Божа работа! Само че твоят случай приятел, станал като в оная приказка:"Роди ме мамо с късмет, демек с дарба, па ме хвърли на смет."
И тя, майката съдба, взела, че те хвърлила в България...Ха ми кажи сега случайно ли е това или не ?
/ следва /