Седем часа е -
време за хапче
сини, зелени, жълти, червени
всички цветове на дъгата,
пия със шепи,
за да оцветя самотата
и в моето болно съзнание
да унищожа тъгата,
чиито тъмни вълни отмива
и с цветове залива
вълшебната доза...
В седем и трийсет
съм пак като нов
тичам, играя и пея
под дъгата се смея
но това ми е чуждо
не, не умея
не съм като нов...
в осем и двайсет
..ми трябва любов,
но стените ме мачкат
със своето сиво
и в главата ми става мъгливо
и пак се обръщам към дозата
за мене е мрачна прогнозата
искам си цветните хапчета
къде са, къде са...
моля, пратете ми ги на адреса:
отделение трето, стая десета
22.01.10г ВБВ