Заспивам с песните на ветровете.
От пòвея на пръстите им нежни
мечтите ми се сипят белоснежни
и в дните ми соларно ярко светят.
В зениците на времето се буди
индиговата чакра в мен копнежно.
И плувам сред море в лила, безбрежно,
с венче от пъстрокрили пеперуди.
И болките изтляват в слънцепада,
и любовта избухва пак цъфтежно…
Скръбта затварям в миговете прежни,
събудила дъха на струна млада…