Да! Лятото все пак си тръгва!
Подскача босо във прахта.
Край коловози, топли от надбягване
пришпорва слънцето деня.
Стърнището събира птиците
над разпиляни,дъхави зърна.
Да, лятото все пак си тръгва
залязва на щуреца в песента.
Но още пари, дърпа го земята:
- И този път почакай, закъсней!
-Бъди най-дрипавото сиромашко лято,
с една усмивка само и едно здравей!