автор: meiia

С порутените кули сданието
прилича на осъмнала фиеста.
Насмитано с метлата съзидание,
планината сякаш се премества.
Зидарите от песните ги няма,
за да иззидат устрема нагоре.
Обърнат е и днес копаем яма
за сенките,които ни говорят.
Смълча се утрото в безчестие,
загърнато в окървавена риза.
А карнавалът беше неуместен.
На пръсти свободата се изниза.
Останахме да смитаме боклуци.
И баби Яги вещо да ни акушират.
Околоплодие изтича по улуците.
Истините снощни раждат.И умират.