автор: valesion

V. За партиите, класите и властта
Когато една класа реши да задовалява своите определени егоистични интереси –подчиненни на тясното човешко его, за целта избира една партия – започна Мисионерът - затова и тази партия има нужда от кворуми, гласуване и т.н.

Когато небето реши да материализира определени идеи, за целта избира един човек.
Затова лидерът няма нужда от кворуми, няма нужда от гласуване, защото той не изпълнява своята воля, а волята на небето.
-Ха, това звучи налудничаво ще каже еснафът.
- Това са глупости-ще каже глупакът
-Не ме занимавайте с вашите измишльотини -ще каже търговецът.
Глупаво е ще кажем ние, но това е така , само, докато бъде материализирана властта.
Тогава всичкото това ще бъде правилно.
-Правилно е- ще каже първи еснафът, но времето му ще бъде безвъзвратно отминало.
-Правилно е ще каже глупакът, но никой няма да му обърне внимание.
-Правилно е –ще дотича раболепно покланяйки се търговецът.
Правилно е. Има ли въобще какво да добавим?

VI. Властта

Ако говорим за Властта- продължи Мисионерът- трябва да кажем следното:
Властта има две основни форми . При първата форма властта дава на хората външна свобода, което от своя страна им дава възможност да се потопят в осъществяване на своите дребни човешки желания идващи от низшата природа на човек или ичаче казано, детерминирани от низшите човешки инстинкти. На практика външата свобода е фикция, понеже човек пристигайки тук на земята идва , за да е зависим, а не свободен. Зависим от физичните, социалните и всякакъв род други закони. Властта в този случай дава възможност за манифестация на низшите желания на човек, заблуждавайки го по този начин, че му дава някаква свобода, въщност го заробва вътрешно, за да може да разполага, така както и е удобно с него и външно. В този случай пишем властта с малки букви.
Властта написана с малки букви тика човечеството към инволюция, самия човек към самоунищожение; тя въздига в култ преходността, възхвалява нищожното и дребното, сваля на земята небесното, смачква великото и осмива вечното. Толкова за властта написана с малки букви.
Истинската власт не върви след пороците на хората и не служи на техните инстинкти.
ВЛАСТТА, кяото следва своите божествени отговорности пишем винаги с главни букви. В този случай за нея със сигурност можем да кажем: Тя спасява човека от самия него.
Как тази ВЛАСТ спасява човека от самия него? Ето как:
Външно свободен човек е склонен да върви след низшите инстинкти и желания , което го прави илюзорно свободен външно и абсолютно ограничен и несвободен вътрешно. В този случай човек е роб, а желанията му господар
ВЛАСТТА създава забрани отсичайки съответните желания и по този начин причинява страдание на съответния човек,защото го лишава от куп безсмислени неща, които изпълват със съдържание неговия безсмислен живот. Тъй като желанията му са твърде силни, а човек слаб твърде, за да ги надмогне и твърде невеж, за да разбере, че това е нужно, нима не става твърде опасен първо за себе си и второ за другите?
Лишавайки го от насладата върху низшите неща, ТЯ му причинява страдание, но можем да кажем със сигурност:
Няма по-добър ускорител на еволюцията от него, и по-добра клада за низшите пороции на човек....
Онези, които разбират това следват следната последователност:
Искат ли да се постигнат своите желания, те се отказват от своите инстинкти.
Искат ли да се насладят на властта, отказват се от желанията си.
Искат ли да стигнат божественото, отказват се от властта.
ВЛАСТТА написана с главни букви следва законите на божествената неумолимост, вкарвайки обществото в избраната еднопосочност и подреждайки го в необходимия за момента ред.
ТЯ строго спазва своите принципи без да се съобразява с нищо друго, без да се залита вляво или вдясно. ВЛАСТТА написана с главни букви се явява в необходимия исторически момент търсейки своите изпълнители, чрез които да се изаяви. Отхвърляйки недостойните, тя спира пред достойните с една единствена цел: да даде тласък на обществото по пътя към еволюцията на човешкото съзнание.
Дотук така разгледана, властта написана с малки или големи букви се явява две различни форми на едно и също нещо. И все пак, едва ли категорично можем да отхвърлим едната и да славим безгранично другата.
В крайна сметка сметка и двете те са част от естествения ход на нещата.