Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 252
ХуЛитери: 2
Всичко: 254

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСнимката, на която не ме виждате
раздел: Други ...
автор: apostolicia

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме забележат използвах за извинение, всъщност страхът да не би да бъда забелязана беше далеч по-силен. И затова ме няма на снимката. Но аз знам, че всъщност съм там. Виждате ли онзи прозорец зад гърбовете на хората? Долу, някъде близо до перваза съм, защото съм малка и още не стигам по-нависоко. Вгледайте се, де...
Все едно. Не, не ви се сърдя. Отдавна свикнах с мисълта, че само аз се виждам. И не само на тази снимка.
Някак така ми се сложиха нещата. Сама си четях приказки, после се научих да си ги преразказвам с известни промени, докато накрая съвсем ги обърнах с хастара нагоре. Сами разбирате, че предизвиквах известно смущение сред връстниците си, че даже и сред учителите. Детето, което разказва уроците по химия в стила на Шарл Перо, съм аз. Не ме вдигаха да разказвам уроците на дъската. По нищо. Съществуваше негласно споразумение да ме изпитват писмено и да търсят зрънцата учебен материал в приказките, в които ги вплитах.
Разбира се, боях се. Боях се да не би да ме оценят зле, да не би да не ме приемат, да не би да не ме забележат, да не би да не ме разберат, да не ме наранят. Стана някак неусетно, незабележимо и полека. Когато се озърнах и видях, че просто наблюдавам живота отстрани, без да участвам в него, осъзнах, че всъщност много повече съм се бояла да не би да ме забележат, да ме оценят, да ме приемат, да ме разберат. Това автоматично би довело до моята представа що е то щастие. Само че аз не съм подготвена за него.
Не умея да се радвам. Не умея да бъда доволна. Не зная как да се държа в качеството си на разбрана от обществото и оценена по достойнство.
И така си останах - наблюдател завинаги. Детето, което така се е залепило за стъклото на своя прозорец, че чак си е сплескало носа. Това дете съм аз.
Затова не ме виждате на снимката, макар че съм там.


Публикувано от alfa_c на 21.04.2010 @ 16:46:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 116126
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Снимката, на която не ме виждате" | Вход | 15 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Снимката, на която не ме виждате
от sonnic на 21.04.2010 @ 17:01:03
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво, но защо така тъжно?!
Зная, че си там, познавам те добре, малко момиченце! Но продължавай да разказваш в стил проказка! Приказката е вечна!!!
Поздрави, Ели, радвам ти се!


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 19:00:03
(Профил | Изпрати бележка)
Тук си много права, Сон - приказката е вечна. Някъде скоро четох, че приказните герои са единствените, които някога са съществували - сигурна съм, че е така! Благодаря ти!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от joy_angels на 21.04.2010 @ 17:07:37
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав текст... завъртя ме. Специални поздравления, Ели!


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 19:00:31
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, Джой!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от La_ik на 21.04.2010 @ 17:13:28
(Профил | Изпрати бележка)
"Не умея да се радвам. Не умея да бъда доволна. Не зная как да се държа в качеството си на разбрана от обществото и оценена по достойнство."

Няма страшно, когато дистанцирането се дължи именно на това.
Страшно е, ако се дължи на нежеланието, общувайки да разбереш другите, да оцениш някого по достойнство, да предложиш похвала. :)))


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 19:02:15
(Профил | Изпрати бележка)
Другите ли? Да, другите... ех! Нещо ми е криво, но колкото за едно "мерси!" ще събера усмивка :)) ето я!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от marcusjunius на 21.04.2010 @ 18:28:47
(Профил | Изпрати бележка) http://marcusjunius.blogspot.com/
Чудесна миниатюра.


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 19:02:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от anonimapokrifoff на 21.04.2010 @ 18:30:27
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав текст! Самотата има много лица.


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 19:03:14
(Профил | Изпрати бележка)
М-да, повече и от тези на Янус!
Сърдечно благодаря!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 21.04.2010 @ 20:13:46
(Профил | Изпрати бележка)
Що е то щастие знаят само децата и особено тези със сплеснатите от любопитство нослета! :-)
Хич не ми излизай с тея номера! ;-)


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 20:41:17
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, ама като ти дадат думата, а ти не знаеш какво да правиш с нея, се получава едно дълго-дълго мълчание, нали:)

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 21.04.2010 @ 20:59:15
(Профил | Изпрати бележка)
А, на третия път се научаваш! :-)

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 21.04.2010 @ 20:24:05
(Профил | Изпрати бележка)
Текстът е много хубав, личи майсторството на разказвача:)


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 20:41:59
(Профил | Изпрати бележка)
О, благодаря, благодаря:)))

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.04.2010 @ 21:46:28
(Профил | Изпрати бележка)
Изумително въздействие имаше твоят разказ над мен! Харесах стила ти и начина на писане! Писохологично-поетичен, твоя лична марка!

Браво!


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 21.04.2010 @ 23:00:40
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, навярно вече е време да повярвам, че стилът ми е разпознаваем, моя лична марка, макар и без претенции за величаваст. Искрени благодарности!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от osi4kata на 22.04.2010 @ 12:34:45
(Профил | Изпрати бележка)
харесвам момиченцето от снимката. Виждам го, защото сме се наредили на прозореца цяла върволица дечурлиги със сплескани нослета.

Страхотен текст.

Поздрави.


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 22.04.2010 @ 16:32:06
(Профил | Изпрати бележка)
Значи ти си била на отсрещния прозорец?;))))))) Знаех си!
Благодаря!

]


Re: Уроци.
от regulus на 22.04.2010 @ 19:47:08
(Профил | Изпрати бележка)
Хе, аз също така разказвах уроците - като приказки! Дори веднъж, за всеобщо облекчение, успях да приспя учителката си по история, разказвайки й за битката при Грюнвалд... 35 минути. :)
А щастието си е у нас - няма как да стане така, че да го "наместим" идеално по всички останали, дето гледат отстрани...
Поздрави!


Re: Уроци.
от apostolicia на 22.04.2010 @ 19:54:02
(Профил | Изпрати бележка)
Хе, хе, аз спасявах класа с изпълнения на любими стихотворения - много ме бива по тази част! Видиш ли, че даскалицата по руски или български подсмърча, значи моя клас е имал час при нея.
Аве, Регуле!

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от mariq-desislava на 22.04.2010 @ 20:27:06
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък се радвам, когато поне в текст срещна някой, който прилича на мен.;)


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 23.04.2010 @ 09:01:12
(Профил | Изпрати бележка)
По сплесканото носле ли? - Това на нас, любопитковците, ни е запазената марка:))

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 23.04.2010 @ 09:16:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Разбирам те...


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 23.04.2010 @ 12:04:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, да можеше и аз да се разбера...

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от azzurro на 08.06.2010 @ 13:39:02
(Профил | Изпрати бележка)
Видях се ня тази снимка . Благодаря ти !


Re: Снимката, на която не ме виждате
от azzurro на 08.06.2010 @ 13:43:16
(Профил | Изпрати бележка)
Видях се на снимката . Благодаря ти !!! Хубаво разказваш


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 09.06.2010 @ 09:58:54
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря:)

]


Re: Снимката, на която не ме виждате
от zebaitel на 08.06.2010 @ 22:23:52
(Профил | Изпрати бележка)
Скъпа apostolicia, много ти е хубав разказът! Много от нас сигурно са се видели на снимката, благодарение на страхотния разказвач, който ни я поднесе! Имам едно стихче на сайта, което се казва "Питане"-подарявам ти го! Може би, макар и малко по-различна, и ти ще се видиш там! Поздрави!


Re: Снимката, на която не ме виждате
от apostolicia на 09.06.2010 @ 10:02:27
(Профил | Изпрати бележка)
Питане"-то ти стана третият най-трогателен подарък, който съм получавала - първите два бяха бутилка червено вино ( без претенции) и един хляб - сигурна съм, че схващаш символиката:)
Благодаря ти от сърце - не само задето ми подаряваш стих, а защото той е толкова силен и защото сякаш си бъркал в главата ми, когато си го писал - сърдечно благодаря!

]