автор: danirojari

Реших да пиша рима, но не апострофима.
Да има забавление,
на хорските души да носи разтущение.
Гръмки фрази не искАх.
Слушам ги, а няма смях.
Да чете се от човеци,
не от учени диреци.
И не искам да ме има
във поезия любима.
Искам само аз накрая
на лицето ти усмивка да извая.
Но намери се дирек
да ми каже без привет,
че не ставам за поет.
И ето, хванах стъпката и ритъма, и римата...
къде отиват тия тримата?
Нали идеята ми бе
от всички да се разбере?!