Майсторът на превратите
Името му е свързано с три преврата в новата история на България и с доста различаващи се по характер режими.
Кимон Георгиев е от хората, които обсебени от амбиция и властолюбие, не страдат от никакви скрупули по отношение осъществяването на целта си, а тя е домогване до власт.
След завършване на Военното училище в София, участва в Балканските войни и в Първата световна война, като достига чин полковник. В боевете при Черна е тежко ранен и загубва едното си око, но това не е пречка за този амбициозен човек да се впусне в политическата игра за власт.
Нищо не е в състояние да спре устрема му към върховете на властта. Той е един от основателите на военния съюз през 1919 година, а три години по-късно участва и в създаването на Народния сговор и е един от ръководителите на военния преврат от 9 юни 1923 г. От тук нататък, дейността му е свързана пряко с нарастналата намеса на военните в политическия живот на страната.
След преврата се създава партийната коалиция Демократически сговор в чийто ръководство е включен и Кимон Георгиев. Като такъв, той последователно е депутат в 21-то и 22-то обикновени народни събрания, а в правителството на Андрей Ляпчев е назначен за министър на железниците, пощите и телефоните.
А. Ляпчев води една демократична и мирна външна политика, печели доверието на Обществото на народите, но точно по въпроси от външнополитически характер, между К.Георгиев и министър-председателят Ляпчев възниква конфликт и министърът на железниците си подава оставката.
След случилото се, той изпада в другата крайност, обявявайки се против Търновската конституция и традиционните партии. Отрича демократично-парламентарната система в страната и споделя разбиранията на политическия кръг "Звено". Така военният съюз се присъединява към звенарите, а Кимон Георгиев е отново в стихията си, подготвяйки поредния преврат с който на 19 май 1934 г. е свалено правителството на Народния блок.
Новият кабинет е оглавен от Кимон Георгиев, който заема същевременно и поста на министър на правосъдието.
Правителството му веднага разпуска Народното събрание, забранява всички политически партии и организации, въвежда цензура, управлява с наредби, имащи силата на закон. Пресичат се всички демократични процеси в страната и се установяват дипломатически отношения със СССР.
Целта на режима е да засили ролята на изпълнителната власт, но не успява. Следващата година цар Борис III назначава ново правителство начело с ген.П.Златев.
Този акт превръща Кимон Георгиев в един антимонархически настроен политик и той оглавява антимонархическата част от Военния съюз и звенарите, съществуващи нелегално, като установява връзка и с комунистите и БЗНС"Пладне". Самият той се свързва със съветското разузнаване.
През 1942 г. приема предложението на Българската работническа партия за създаване на Отечествен фронт, в който включва и звенарите.
Натрупал опит в два преврата, на 9 септември 1944 г., заедно с Дамян Велчев, организира с верни на "Звено" офицери, трети преврат, който сваля от власт правителството на К.Муравиев.
Образувано е правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев, което е доминирано от комунистите, а министър-председателят безпрекословно изпълнява волята на Москва. Правителството му управлява две години. Във войската и административния апарат се правят чистки. Подготвя се пълното ликвидиране на опозицията. В страната се извършват много убийства без съд и присъда.
По-късно правителството на Кимон Георгиев е сменено, но и в следващите правителства, той заема редица отговорни постове, с което стремежът му към власт е удовлетворен.