автор: bgcastlover

Беше един от първите топли и слънчеви дни в края на април в един от големите градове край морето. Духаше лек вятър, но времето беше приятно и затова Ани 22 годишна студентка в Икономическия университет реши да отиде на лекции със своя скутер.
Ани беше високо момиче, с къдрава руса коса до раменете, много правилни черти на лицето и стегната спортна фигура. Тя подкара своя скутер и се наслаждаваше на хубавото време и вятъра в лицето си. Но тъкмо когато реши да се включи в движението на един от централните булеварди и вече беше завила надясно, тя дочу скърцащия звук на спирачки зад себе си и беше блъсната силно. В резултат на удара Ани не можа да се задържи върху скутера, излетя през кормилото и имаше нещастието да се удари с лявото си бедро върху едно от онези метални стълбчета които разделят платната за движение.
Тя се приземи във отсрещното платно и веднага се изправи, забелязвайки че освен тъпата болка в бедрото и това че пръстите на левия и крак започват да изтръпват нямаше други сериозни контузии. Тя се насочи към бордюра на платното и опита да седне върху него. В този миг изпита остра и пронизваща болка в лявото бедро. Всичко от този момент нататък беше както във мъгла за Ани. Тя смътно си спомняше как бе поставена в носилка и натоварена в линейка и звука на сирената докато пътуваха към болницата. Но за останалото нямаше спомен. Това, което определено можеше да си спомни е спешното отделение в болницата и изгарящата болка в лявата половина на тялото си. Докато санитарите я прехвърляха от линейката върху болничната носилка, спазъм от нетърпима болка прониза тялото и. След което тя видя лицето на лекаря който се надвеси над нея и постави черна маска върху лицето и. И повече нищо……….

Ани накрая се събуди, бавно отвори очите си гледайки объркано празната болнична стая, докато си спомни къде се намира. Слънцето блестеше през прозореца хвърляйки
дълга сянка върху пода на стаята и тя разбра че е била в безсъзнание през по-голямата част от следобеда. Докато гледаше наоколо Ани забеляза, че е сама в стаята, събитията от деня започнаха бавно да се завръщат в мислите и, и тя осъзна че мъчителната и остра
болка която чувстваше по-рано през деня почти е отминала и е заменена от сравнително по-слаба пулсираща болка. Тя почуства радост от това, че болката която изпитва не е голяма, което всъщност я накара да мисли че не толкова зле контузена, колкото си мислеше първоначално.
Все още замаяна от болкоуспокоявящите, които и бяха дали Ани се опита да седне в
леглото и дори да стане от него, мислейки да прекара в клиниката колкото е възможно по-малко време. За момент изпитвайки световъртеж, докато се опитваше да се изправи на
лактите си,тя cмътно почувства, че нещо притиска долната част на стомаха й задържайки я върху леглото. Повече раздразнена отколкото обезпокоена тя отметна завивката която я покриваше и погледна за момент неразбиращо надолу докато осъзнае че цялата долна половина от тялото и е покрита от дебел слой снежнобял гипс.
Опитвайки се да гледа позитивно на нещата, тя зае най-добрата възможна позиция в леглото, отметна болничната пижама нагоре и продължи да гледа невярвящо долната част на тялото си. Гипсът започваше почти от нейната талия, покриваше изцяло ханша и бедрата и следвайки надолу обхващаше и двата и крака. Всъщност нейния десен крак не беше гипсиран от коляното надолу, гипсът завършваше точно над коляното покривайки с дебел слой само нейното бедро. Левият и крак обаче беше изцяло гипсиран, чак до долната част на стъпалото оставяйки само пръстите едва едва видими. Коляното на левия и крак беше леко свито, а глезена почти изпънат напред. Нещо повече към гипса беше добавена диагонално и една летва също покрита със гипс, която започваше точно над левия и глезен и завършвайки точно над дясното и коляно, като по този начин задържаше краката и достатъчно раздалечени един от друг. Ани се опита да помръдне краката си заедно с целия огромен гипс който ги покриваше, но бързо разбра че не е в състояние да помръдне дори един единствен мускул. Очевидно тя би могла да движи
долната част на десния си крак която не бе покрита с гипс, но не беше в състояние да помръдне дори и един мускул на левия си крак както и цялата долна част на тялото си.
Само пръстите на левия и крак, които едва се виждаха от края на гипса биха могли да
отговорят на командите на тялото и. Съвсем скоро тя престана да се опитва да помръдне
и легна върху възглавницата и с изненада откри, че поради някаква странна причина сърцето и започва да бие учестено. Лежейки тук и гледайки към тавана тя беше много
изненадана от смесицата от чувства които изпитваше от това да бъде изцяло обездвижена от кръста надолу. Тя беше учудена че дори започва да изпитва сексуална възбуда от своето затруднено състояние.Тя протегна ръка за да достигне вагината си,която беше оставена открита и с изненада откри че тя е изцяло овлажнена.