автор: tzvetcomarinov

-Обади се на семейството и предай, че Лора е пострадал тежко. - Разпореди се той на дежурния, дето се изправи неясно защо, по-отсечено и бързо от всеки друг път. - Няма нужда да се впускаш в подробности.
И виж, провери предварително, къде откараха тялото.
"Гадна постъпка, комисар. - упрекна се на ум след последната дума Морис Новел.- Постави му лично задачата преди час. Изпрати го да задържи рецидивист, а ето, не посмя да се обадиш на съпругата. Ще говоря с нея - обеща си полицейският шеф.- И едва ли ще бъде само веднъж".
Толкова пъти беше изминавал растоянието до кабинета, а ето, не е забелязъл, откога е станало по-късо Дано такъв бъде и следващият разговор, който трябва да проведе. Вдигна телефона към висшето началство.
Добрите професионалисти знаят принципа и го спазват. Щом следващият ден ще им е натоварен, да си наложат почивка. Независимо от това, колко усилия ще им струва. Излезе от участъка и се обърна назад. Погледна и усети, че нещо му убягна. Сякаш имаше промяна. Направи опит, но така и не успя да разбере, какво е. Един полицай лежи върху дисекционната маса. Друг натиска пейката в килията за арестувани. В тия няколко мига проумя и реши, с какво да започне сутринта. Малко е. Съзнаваше го, а отнякъде все трябва да се започне.
Екипът на местопрестъплението, не се вълнуваше чак толкова надалеч. Защото не знаеше кога ще свърши за него тоя ден. В разследването, криминалистите по цял свят еднакво предпочитат горещите следи. Дори след отвеждането на полицай Вергано и заминаване на част от полицейския състав, тия, на местопрестъплението още пареха. Фотографът и без наставления си знаеше работата. Не за пръв път са заедно. Ще направи всички снимки, които са наистина полезни. Дактилоскопът, вече отприщи цялата си фантазия и поглед. Да търси отпечатъци и други веществени доказателства около убийството. На двамата полицаи, дето комисарят остави в помощ, лесно намери задължения.
Единият иска да е около входа на сградата и по никакъв повод не допуска хора от медиите. В желанието си да се докопат до новината, понякога те унищожаваха повече улики и доказателства, отколкото съучастниците в едно престъпление. Другият полицай, засега повече ще пречи на огледа. Стоенето му на пост до вратата, би предизвикало излишно любопитство на живеещите в сградата. Тяхното щъкане по стълбището и етажните площадки е не по-малко вредно, от онова, медийното. Нека да стои за евентуални задачи във всекидневната. Помещението с най-малка съпричастност към убийството. Ще му бъде истински необходим, едва когато започнат да звънят по вратите на апартаментите.
При убийство с нож в жилище спалнята и банята са измежду дежурните свидетели. Вярно, че не разказват с думи за станалото, а по-често - лъжат. Крият за отмъщение или от глупост, всякакви улики и веществени доказателства.
В мокрото помещение, душът и ваната, честно и набързо си признаха. Не са ползвани в близките часове. Спалнята е още по-пряма и открита. Леглото, опънато грижливо. Всеки прави така, ако не смята да го използва през целия ден. Върху тоалетната масичка имаше само обичайните неща. Ония, до които една млада жена прибягва, ако иска да изглежда малко по-различно, отколкото преди час - два. И двете отричаха като фанатици мъжко присъствие. Бенедик Вергано казваше истината.
Обиколката на етажите претърпя по-голям крах, отколкото търсенето на оръжието на престъплението. Под жилището на Вергано не им отвори никой. На първият етаж се показа възрастна жена, която би разказала всичко до подробности. От зенитът в управлението на де Гол, до последния филм, който е гледала снощи. Но едва ли би се впечатлила от шетнята на непознат по стълбището на техния вход. Упоритото звънене на една от вратите се увенча с успех. Две тинейджърки се показаха, но вече откъм гърба им. Лесно разбираемо. Близначките се връщаха от училище и обясниха на строгите хора от полицията, че родителите им ще си дойдат малко по-късно от работа. Излишно беше да питат и жената, почти на възрастта на Бенедик. Влизаше от входната врата, а с видът на бизнессекретарка и чанта продукти, подсказа на криминалните спецове, че се прибира току - що. И не може никак да е слухтяла за станалото на горния етаж. Господата трябва да са забелязали още, че жилището й не е под това на госпожица Вергано, а в дясно.
Понякога и така се получава. В цялата сграда да не се открият годни свидетели за разследване на тежко престъпление, дори и ако това е убийство.
Когато нямате списък от заподозрени е отчайващо. Да включите в него обаче лице без мотиви, става еднакво глупаво и опасно. Криминалистът не попадаше в категорията на мистиците, нито беше фанатичен поклоник на интуицията и дедукцията. Въпреки това, вече с лекота се бе досетил. Убийството няма да е от леките за разкриване на неговия извършител.
Тръгна да оглежда тротоара пред сградата и в един момент почувства, че ще избухне. Вървящият само на крачка - две след него униформен, изтърси:
- Какво гледаш? Следи от стъпки, косми или влакна от дрехи? Ти си професионалист, а не филмово ченге.
- Благодаря, че ми напомни, умнико. Правя го, тъкмо защото съм професионалист. Убийците след първото престъпление,често повръщат. Особено, ако са видяли жертвата от близо.
Чудесна теория за впечатляване на полицаят, но и без капка полезност. Ръката с ножа, ако е хладнокръвна или стомахът по-късно да е свършил, някъде вече из колата. Търсенето именно на тая следа, тогава се превръщаше в абсурд. Подсилен от обстоятелството, че дори в тоя момент, движещите се автомобили по улиците на Париж бяха хиляди пъти повече, отколкото убити полицаи при изпълнение на служебните задължения.
Изкачи братно стълбището бързо. Чувстваше се бесен. Въздържа се да го покаже пред екипа, защото не искаше неговите емоции да повлияят на работата. Полицай Бенедик Вергано е имала чудесната възможност, трябвало е да види убиеца. Ако не лицето, поне фигурата му. Ръст, походка или облеклото. Цял куп, толкова полезни за всяко разследване неща.
Престъпникът, довереше ли се на обясненията й, бил е само на крачка - две от нея. Достатъчно е да отвори вратата на жилището и ще го види на етажната площадка, като слиза по стълбището. Служебното оръжие и радиостанцията са върху нейния колан. Под ръка, за следващите реакции. Можело е да погледне и през прозореца. Ще го забележи някъде върху толква неоживената улица. Е, нямаше ли ги тия - "ако" и "ще" из разследванията на убийства по света, тогава все някой би се захванал да изчисли. Колко от тях ще приключат почти веднага. Само дето ситуациите се разиграват в реалности и многообразие. Правилните варианти се търсят едва тогава, когато са най-малко полезни.
Добрите домакини винаги правят контра върху работата на следователите. Прах по мебелите и пода, неизхвърлени угарки от пепелници или неизмити чаши след гостуване. Те са и ще останат сред важните помагачи на всяка следствена група. Тук чистотата говореше еднообразно. Умишлено заличаване на следи или пълната им липса ги няма, но само като факт. Защото Бенедик Вергано напусна своето жилище преди всички останали.
Дори в един полицейски участък, сутринтта започва по различен начин. Задържаната не беше мигнала цяла нощ, а ето, че не й се спеше. За новият ден тя разбра по шумното тропане, горе из коридора. Колегите идваха на работа. Инспекторът от криминалната на третия етаж, вече бе затърсил с поглед специалистите, които ще му трябват за нов оглед на местопрестъплението. Полицейският комисар беше изслушал с половин ухо доклада на дежурния. Не е станало нещо по-особено през ноща. Онова, което трябва да се случва през тоя ден, вече имаше в главата му далеч по-важно значение.
Объркването вътре се задържа миг, но бързо успя да се превърне в повод за много разсъждения. Готово написано решение по необичайният казус, нямаше в никоя точка на техните правилници. Не го подсказвашеи дълги му стаж в полицията. Вергано ще остане в килията, колкото искат прокурорът и следователя. От друга страна, крайно нелепо е, тя да търка пейката на ареста в полицейска униформа. Връщането й за преобличане в жилището където се разхождат доказателства за убийство, граничеше с абсурд.
Дивотиите през тоя ден обещаваха да нямат свършване, дано не продължават с досеташното темпо и през следващите. Надвеси се над селектора и с най-строгия глас, който разполага, обяви. Направо извика:
- Жанет. Ела веднага при мен.
И без да отваря вратата, виждаше картината дето е в началото на коридора. Навъртащите се полицаи в близост до гишето на дежурния, да обсъждат станалото или искат да научат последните новини около него. Нито на комисар Морис Новел, нито на повиканата направи впечатление друго. Участъковият шеф, никога до сега не се беше обръщал по име към подчинените си от дамския състав. А полицай Жанет Далмас влезе толкова задъхана, сякаш току - що е гонила уличен престъпник.
- Господин комисар...
Нямаше кой да я слуша и проверява, дали знае как да се яви при началството според правилниците.
- Отиваш в жилището на полицай Вергано. Екипът за оглед надявам се да е още там. Знаеш какво трябва, за да се преоблече една жена. Ще се качите заедно с нея при гардеробите, да свали униформата. Прибери я там и заедно с дежурния, запечатайте вратичката.
И побързай. Ще трябва иначе да търсиш някой от криминалистите, да ти отвори жилището.
Що за указания и заповеди наистина изскачаха днес от устата на полицейският шеф. Препоръчва къде и как да се преобличат негови подчинени или да присъства малко по-късно на погребението на свой колега. Не разбра случайно или нарочно блъсна толкова здраво папката от бюрото. Листата й се разлетяха чак до там, където преди малко стоеше полицай Жанет Далмас.
Цветко Маринов