Болезнен стон
промъква се
през устните.
Сърцето препуска,
глухо тътне
в гърдите,
мечтаещо
да бъде обичано,
но късно е,
необратимо е,
Невъзможно е!
От очите горещ
дъжд вали
и мокри бузите.
Всички сетива
изнемогват,
гърчейки се,
в очакване на
катарзиса от страстите...
Защо ли това
все на мен
случва се?
Кой ли ти казва,
реторичен въпросът е...