автор: nikoi

Как да ти кажа..
Всичко си отива.
Луните ми се пръснаха на прах-
бездомната ненавист към красивото
извиваше гласа си срещу тях.
А моят стана като пепел сипкав-
отровно биле за приспивни песни.
Как да ти кажа..
Мъча се да свикна
с крещящото отсъствие на честност
и лицемерно вдигнала брадичка
пробивам с остър поглед небесата..
Как да ти кажа, че си тръгва всичко,
което е докоснало душата ми
и черните ми страхове изтичат
от язвите на нощите ми бели.
До ужас уморих се да обичам
случайности от петък до неделя;
да чакам нещо да роди усмивка,
за да строша на болката си кътник.
Как да ти кажа…
Мъча се да свикна
със ходилата на самотен пътник,
изгубил своя слух и паметта си
в напразното издирване на храма;
опитващ да преглътне същността си…

Как да ти кажа, след като те няма?..