автор: Asheau

Питал ли си се какво изпитва звярът в клетка? Какво му е на върха на агендата? Той пръхти и разтапя решетките, настръхналата козина на гърба му ще разреже диамант, а зениците му пулсират в тон с големия взрив. Може ли той да види света извън клетката си? Не, погледът му стига до празните пространства между металните стълбове.
Пиша това за всеки, който няма талант
няма глас да го каже и мисъл да го осъзнае
Който обича безумно всеки
който му намигне
а после се разкъсва експлозивно
че не е приел любовта му
И мисли, че това е била единствената любов
за него
И той не ѝ е дал шанс
да го спечели за кандидатура си
И това го вярва
защото любовта не почуква веднага на вратата му
а погледите на срещнатите
не се разтапят
пред взора му
А режещият ритъм на живота се забавя
и започва потъващо да бълбука
в блатото на емоционалния клинч
Първото, което прави
е да се скара с близките си
хората, които го подкрепят
тези, които държат лекарството
а той с опакото на ръката
ги плясва по лицата
и извиква, че е добре
там в бърлогата на чувствата си

Дните му започват да текат още по-бавно
дори му се струва
че започват да текат назад
и вечерите дори започва да си мисли
че по този начин ще отиде пак
там, в славното минало
А телефоните не звънят
пощата не се пълни
приятелите не идват
Вече казва си
наред е всичко
това ми настроение ще ми помогне
да подобря изкуството си
негативните емоции са като кокса
за стоманата
И наистина
вечер между питиетата
му идва гениална мисъл
която го кара да се усмихва
и която
би била идеалната основа
за нещо гениално
по нататък
Но уви
словото се отмива от алкохола
и остават само размазаните контури
а и като се пипа по лицето
вижда по пръстите си боя
Въздъхва тежко и поглежда надолу
няма риза
но коланът му е все така стегнат
Някоя повръща до него
на всеки пристъп се обляга
с дясната си ръка на рамото му
а после му се усмихва
ухаеща/миришеща на бълвоч
Все едно е отхапала от мен
и сега стомахът ѝ ме отхвърля
кожата ѝ е студена и мокра
косъмчетата по ръцете
са паникьосано изправени
черната рокля изглежда
необичайно не на място
идва ти да кажеш
Познаваме ли се?
или поне да я питаш за името
но знаеш
че така нещата не стават
А тя ти се усмихва
и виждащ, че розовото ѝ червило
много си подхожда с цвета на лицето ѝ
а косата и е черна
чак сега го забелязваш
прави рeзки движения
за да разклати гърдите си драматично
Как сутиенът им позволява да се движат толкова?
и ти се усмихва
вече глупаво
и объркано
но ти не я виждаш
главата ти е раздрънкана пишеща машина
а съзнанието лист
омацан с мастило
по който се опитващ да пишеш
с пръчка
избутвайки част от него
но не осъзнавайки
че в следващия момент
от всички страни мастилото
пак нахлува
и запълва празнината
Дланите ѝ са необичайно топли
а твоите са студени
необичайно
а ризата е още на гърба ти
само отпред си бил разкопчан
тоалетните тук са унисекс
като в "Али МакБийл"
а тя повръща в мивката до теб
нищо повече
два души в един казан
единият бяга от Дявола
другият е лудо влюбен в него
макар и да не може да измисли едно хубаво нещо
по негов адрес
освен, че му е обърнал внимание
някога
Гръкхль!
Откъде това момиче е събрало
толкова много храна?
понечваш да я целунеш по бузата
но се сещаш
че си се объркал

Отваряш вратата
шумът и светлината нахлуват в главата ти
тук всеки те познава
а ти не познаваш никого
като в полицейски арест
те тебе - да
ти тях - не
А Дяволът е сам
като тебе
но душата ти вече не я иска
Не знаеш как стигаш до сепарето
спъваш се и настъпваш всеки възможен предмет
добре, че не вървя сред теракотената армия
казваш си
и очакваш да се засмееш
но уви
Пред теб е масата ти
всеки все едно те е чакал
и гледа да каже нещо за теб
ти се стараеш да си необичайно духовит
хората се смеят
а ти
в началото на всяко изречение
виждаш миналото да проблясва пред теб
-Наздраве!
"Наздраве" отговаряш
и вдигаш празната си чаша
но другарят вижда това
и ти налива от неговото
уиски
Джак Даниелс
По-добро от оригинала, нали?
смях
-Кой иска бонбони?
вдигаш ръка
поглъщаш ги с уискито
светът ти започва да се движи
с по-приемлив ритъм
по-бързо
но и далеч по-безшумно
държиш се с две ръце
да не паднеш от канапето
поглеждаш и към другите като тебе
и те едва се държат
и наблюдават света изпод вежди
като млади радикали
или отчаяни консерватори
а двете момичета с вас
на които никой не чу имената
сега си разговарят
не са пили нищо
и говорят разпалено
защото съзнанието им се забавлява
колко са деградирало невинни
да придружават удавника до ордалия
а после да се смеят на виц
от последна страница
"Почват да пускат стари шлагери
време е да си вървим"
казва дилърът ми
който ме доведе тук
Добро момче е
интересува се от немска философия
Внимавай да не паднеш
хахаха
защо се смеят?
някой се е строполил зад мен
в следващите двайсет метра
пада още два пъти
таксиджията гледа намръщено в огледалото
за задно виждане
а ти се необичайно заинтересуван
от броката
в бюстието на тази до теб
тя говори по телефона
Пет и половина е
с кого говориш сега?
-Не е тво...
искаше да каже
"не е твоя работа"
но се спря
и каза
че е с приятеля ѝ
Аз вече съм свободен
изтърсих
а тя сякаш се интересуваше
нали си има приятел
а пък дори и не знаех как изглежда лицето ѝ
не можех да вдигна погледа си
толкова на високо
но любовта си я разхвърлях
като визитна картичка
от дирижабъл
и всеки можеше да я улови
млади
стари
безполови
дори и ако са без лице
любовта ми беше професионалист
и работеше по фиксирана тарифа

Не се прибрах веднага
пикаеше ми се
и ми се пиеше вода
но реших да седна и да гледам изгрева
и първите отиващи на работа
и ти беше там
и се усмихваше
и се срамуваше
когато споделяше лошите си навици
имаше малко мъх по горната устна
но аз не го забелязвах
цялата дрънкаше в бижута
а прическата ти беше все така
ужасно кифленска
но аз пак те боготворях
доколкото човек може да боготвори демон
защото ти за мен бе сън
а аз бях заспал на пейката
пред блока
9,30h