автор: ladyD

Понеделник

Понеделникът ми е червен.
Малко стресов е за мен.
След уикенда почивен
пак е ден оперативен.
Улиците пак са пълни,
няма как да се обърне.
Светофари не работят,
всички свиркат и се потят
Булевардите са ужасия,
по кръстовищата олелия.
Пак в задръстване попадам,
в нервна криза пак изпадам.
Уж начало е, а май
иска ми се да е край.
Преди девет пак успешно
в офиса пристигам спешно..
Всичко днеска се налага
да се свърши за веднага.
Кръвното ми става двеста,
чудя се кое къде да вместя,
и сърцето ми вибрира
и умът ми не разбира
Що за ден е понеделник,
че се чувстам като пленник
на умората и стреса,
в лудницата на прогреса.
Ала свършва се и ето
вдигам поглед към небето.
Вдишвам леко със въздишка,
време ми е за почивка.


Вторник

Вторникът ми е зелен,
вторият работен ден.
Уж спокоен този цвят е,
ала виж едва обяд е
пък бюрото ми се скрило,
с документи се покрило.
Пак усещам буря,
как, кое, къде да туря.
Всички днес са рано станали
и за работа са се захванали.
Всеки иска бързо, спешно
да се свърши всичко днешно.
Хайде, хайде, няма време,
все едно трева пасеме.
Всички бачкаме усилено
кат шейна сме се засилили.
Ала никой не цени
нашите работни дни.
Гладна съм, уви, не знам
днес ще мога ли да ям.
Няма обедна почивка,
има пак оперативка,
Да решаваме големи
куп задачки и проблеми.
Някой пак е сгазил лука,
май е влезнал без да чука,
някъде при някой шеф,
развалил е нечий кеф.
И сега обсъждаме,
строго го осъждаме.
После пак в тръстиката
хващаме мотиката.
Копаме до късно пак,
тръгваме си в полумрак.
Втори ден е зор голям,
как ще издържа не знам
В този стрес на тази ера,
във която все треперим.
Време е за отдих вече.
Хайде, лека нощ, човече.


Сряда

Срядата за мен е жълта.
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса,
два-три часа да ме друса.
По улици неравни,
светофари неизправни,
в дупките зловещи
ще остане нещо.
Айде вече тук съм,
в офиса намусен.
На гишето се събрали
куп клиенти, кат чакали.
Чакат ме да идвам вече,
че дообеда изтече.
Имам куп неща да свърша,
тьй че леко се разкършвам,
хващам папките и ето,
слагам стола на дупето.
Лист прелиствам, пиша, смятам,
на компютъра отмятам.
Нещо сървъра забива.
Ставам, на обяд отивам.
Без храна и без вода
няма как да продължа.
А след краткия свободен час
нов човек съм вече аз.
Вече се търпи и зная
работата ще изтрая.
Пак описвам и прелиствам,
Всичко до едно изчиствам.
Тъкмо се замислям как
се измъквам малко пак
за кафе, вода и сок.
Бам! И падам от високо.
Нов клиент за мене чака,
бърза, ще изпусне влака.
Искал днес да свърши всичко,
утре вече да не тича.
И така до вечерта
ми върви на работа.
Пак едва едва успявам,
бюрото в безред оставям.
Взимам чантата и чао.
Утре почвам отначало.

Четвъртък

Четвъртъкът е в цвят лилав,
четвърти ден, четвърти гаф.
Пак с кафето недопито
сядам нещо да опитам.
Ала спирам се защото
Бам кафето на бюрото.
Хубаво, че няма важни
документи да омажа.
Бързо ставам,
трия, изсушавам,
бърша и попивам,
За друг парцал отивам.
Ето, чистичко е вече
Чак до пода не потече.
Махам чашата и сядам
да наваксам следобяда.
Има куп неща и документи
да подготвям за клиенти.
Всеки бърза, всеки иска
силите ми да изстиска.
А навън е време чудно
за разходка, ама трудно
ще изляза посред ден.
На работата съм във плен.
Няма край, не се и вижда,
и народът все приижда.
Във посления момент
да напише документ.
И така минава час,
после два и после аз
виждам, че е време
към дома си да поемам.
При семейството отивам,
тази вечер ще почивам.


Петък

В петък ми е светло синъо,
леко, свежо и рутинно.
Ето ден последен вече,
седмицата май изтече.
Влизам сутрин с бодра крачка,
срещам нашата чистачка.
Със добрутро поздравявам,
към бюрото се отправям.
Вече девет е, добре,
време за едно кафе.
В обстановката спокойна
взимам дозата си тройна.
Кротко пийвам течността
и се радвам на мира,
който в офиса царува.
Всичко живо се преструва,
че работи, а пасува.
Хич не ги интересува,
че на масата пред тях
чакат документи пак.
В нета новини четат,
разни сайтове следят.
Ала ето пръв клиент
идва, иска асистент.
Помощ май ще му е нужна,
казва и ме гледа тъжно.
Че не знае как
нещо да попълни пак.
Листа вземам най-вежливо,
обяснявам търпеливо.
Тук адреса напишете,
тука име попълнете
Тука подписа сложете,
а това го откъснете.
Документът е без грешка,
няма спор и няма смешка.
Всичко е готово, а цената
е достъпна и позната.
Пак си сядам, леко, тихо
и доволно се усмихвам.
Още малко и затваряме
седмицата натоварена.
Я! Колегите са будни,
Мърдат, стават, гледат чудно.
Сякаш май от сън дълбок
са излезнали със скок.
Правят се на оборотни
в края на деня работен.
Уж подреждат нещо там,
ала гледат все насам.
Че часовникът зад мен е
и показва точно време.
Шест без пет почти минава,
всеки лекичко оставя
туй що е захванал
да довършва станал.
Всеки компа си изключва,
поразчиства и приключва,
време ни е за разпивка
и за чакана почивка.
Казваме си чао и лека,
всеки хваща си пътеката.
Въздух свеж усещам, да,
най-накрая свобода!


Събота

Събота е тъмно синя.
Като време във пустиня
всичко тъне в тишина,
в мълчалива красота.
Ден почивен е, ура!
В настроение от сутринта,
и със лекичка походка,
хоп, излизам на разходка.
В парка днес е гъч обаче
и едва едва се влачат.
Всеки иска да разпуска
след солидната закуска.
Я кафе, я чай да гепат,
време малко да утрепат.
Въздух свеж навън да дишат,
във пейзажа да се впишат.
А след дългото разглеждане
време е за презареждане.
След оглеждане внимателно
се избира по-старателно
най-удобното кръчме
за кебапче със кюфте.
С порция картофки
или зеленчуци рохки.
Биричка за настроение,
да отпуснем поведението.
Че денят е за почиване,
за отмора, релаксиране.
В парка или планината,
с два три сандвича в торбата,
важното е да успеете
истински да се посмеете.
Вечер танци, дискотека,
хвърляме два три гюбека.
Изтощени се прибираме,
цяла нощ да се събираме.
Или може някой филм
да погледаме с любим.
После нежно да се гушнем,
тиха музика да слушаме.
Да заспим до сутринта
във блажена тишина.


Неделя

Неделята е портокал,
цвят оранж със плам и жар.
Сутрин с лекичка закуска
телевизора си пускам.
Гледам там какво ли не,
пия първото кафе.
Вестникът прелиствам,
гледам, или се замислям.
За събития, проблеми,
актуални, наболели.
Пак чета, прехвърлям
и накрая го захвърлям.
Вторият почивен ден
е за домакинство отреден.
Чистене, пране, чинии,
прах и пода да измия.
Хлопам, тропам, щракам,
нищо не протакам.
Най-много за час
гледам да оправя аз
Че следобедът е мой
за почивка и покой.
Правя нещичко приятно-
вана с пяна ароматна,
или книжка романтична,
филмче, нещо непрактично.
После пак в реалността
връщам се към пет часа.
Биричка си взимам,
бавничко отпивам
и мезенце мъничко
си нарязвам тъничко.
Телефонът проверявам,
на двама трима позвънявам.
Ще се видим или не,
да се разберем поне.
Ако искат аз съм Ок,
ако не със дълъг скок
пак се мятам на дивана
с намерение да стана
чак, когато осъзная,
че ми писва да се шляя.
Слагам маска на лицето,
мажа си със крем ръцете,
всичко се подготвя в мен
пак за утрешния ден.
Лягам рано, имам норма
за да съм в перфектна форма.
Че с неделята настъпва зная
пак на седмицата края.