автор: bedstvieto

Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо по дяволите, животът е низ от изненади в повечето случаи гадни?
В интерес на истината тя има и красиви моменти, пълни с романтика. Като онази вечер на брега на езерото Варезе, когато тя кипящата от щастие изливаше щедро радостта си, лека и безметежна като младо момиче. Тогава бе убедена, че принца стои до нея. Онзи тъмен, загадъчен принц, лош и непредсказуем... Оказа се, че не е сгрешила в преценката си... червенокосата. Тогава все още не и беше ясно, че е може би по-лоша от него. Харесваше и властта, контрола... черния беше луд, гаден и влюбен...
- Знам, че съм ти любимка, но моля те спри да си правиш шеги с мен, вече не е смешно...
Това казва в онази самотна вечер на Господ. Опитваше се да избяга от черния, но той я привличаше, подчиняваше на волята си, изпитваше нейната.
Появи се друг на арената. Двама разярени, неопитомени тигри се бореха за надмощие. Другия е звяр. Пази придобивките си със сила и гняв. Двамата се изправиха един срещу друг заради червенокосата. Младия защити своето право. Беше по-силен, по-арогантен и... по-малко женен. Черния се оттегли, присвил злобно очи... Изчакваше. Тя не е луда, познава характера му и знае, че войната сега започва. Младия самец постави своите тежки окови на ръцете и.
Червенокосата нямаше шансове да се бори с него. Търсеше любов, власт и пари... намери ги, но късно установи че цената е свободата и. Изпадна в криза. Блъскаше се в сигурния си кафез.
Стои и мисли. Той е в чужбина по работа. Тя отказа да го придружи, под предлог, че е на работа и децата се прибират. Но тежкия джип обикаля на кръгъл час. Младия я държеше изкъсо. Беше злобен и авторитарен.
Тя знае, че черния наблюдава отстрани, изчаква.
Кафето изстина. Червенокосата грабва ключовете за колата и хуква навън. Остави телефона. Кара бързо. Той не понася това. Тя започна да го прави нарочно, за да го вбесява. Харесваше и как крещи побеснял от ярост. Хареса и как я спря на бензиностанцията, изкара я насила от колата, качи я на своята. Едно от момчетата прибра нейната. Той беше изгубил контрол над себе си. А тя щеше да направи жестока катастрофа. Той видя. Почувства се слаб тогава. Не можа да направи нищо. Знаеше, че живота е изцяло в нейните ръце. За това побесня. А червенокосата знае, че го контролира, когато той не може да се контролира.
Черния джип се прокрадна в сенките. Тя натисна газта. Усещаше с кожата си яростта на бесния. Усмихна се.
Когато черния и заяви, че тя е неговата жена, тя се смя до сълзи. Той е грозен, но прекарваха невероятно времето си заедно. Смееха се, говореха с часове, ядяха, правеха любов, спяха. За кратко време улегнаха като двойка живяла заедно цял живот. Работеха и блъскаха живота заедно, в унисон. Тя знаеше за жена му, знаеше че ще боли, но го допусна до себе си, заради тази хармония, която я блъсна с неподозирана сила. Болеше я много за него. Всеки път, когато отиваше при другата се чувстваше все по стъклена, все по-неестествена. Очакваше времето да притъпи тази болка, но не стана...
Когато бесния се появи тя го разиграва толкова дълго време, че беше сигурна, че той ще се откаже от тази игра. Подцени го. Предизвика търпението му. Когато я вкара в леглото си, откри една обидена, разярена тигрица, готова да наранява и отмъщава. Тогава извади камшика и започна бавно да я подчинява. Тя наистина мислеше, че има право да отмъсти на черния. Наистина го правеше с ярост и настървение, докато не се усети,, че сама падна в клопката. Загуби черния... поне за сега.
Джипа я следваше лудо. Сигурна е, че младия звъни на телефона и. Сигурна е, че бесовете му преминават границите на възможното. Той уважаваше нейната смелост, но заедно с това се стремеше да я смачка... Луд човек. Червенокосата го казваше всеки път през смях. Спряха я на отбивката на пътя. Точно там където я беше спрял черния, когато и заяви, че е неговата жена. Прибраха колата и, а нея закараха вкъщи. Бесния пътувал вече.
Събуди се сутринта от блъскане по вратата. Беше той. Беше нервен. Влетя без да я целуне, както правеше обикновено, без да и даде поредния подарък... Шамарът му я зашемети. Когато се отърси от учудването си, червенокосата започна да се смее. Беше началото на нервна криза. Беше толкова потресена, че нямаше възможност да реагира адекватно.
Затвори я в къщи, бесния. Бяха се сдобрили набързо, пометени от страст и чувство за вина и желание за надмощие. Той започна да я пази още по – ревниво. Тя започна да го дразни още повече. Всеки път я предупреждаваше. Тя знаеше, че е единствения човек, който дръзва да му се противопостави. Много и харесваше. Владееше го чрез бесовете му.
Когато и каза, че заминават за Санкт Петербург, нещо в нея трепна колебливо. Нещо не и хареса в тона му. Не се доверяваше и на главорезите с които той щеше да се среща там. Червенокосата превъртя, когато видя халките в багажа му.
Две седмици след това замина. Вече без колебание. Съпругата на черния беше пак бременна...
Червенокосата също.