автор: liulina

Беше петък след обяд. Теменужка се радваше, че няма да пише домашни, а брат и Емил щеше да се среща с приятелката си за пръв път.
Майка им беше опънала изморени крака на дивана и четеше книга. Котката Вася отново се беше провесила на пердетата, а навън се изливаше дъжд.
Изведнъж на вратата се почука, което беше странно, защото имаше звънец. В първия момент всички помислиха, че им се е сторило, но след малко отново се почука.Семейството се спогледа и майката се провикна към децата си:
- Миле отвори мами, че не ми се става.
Емил отвори вратата и какво беше учудването му, на прага стоеше една джудже. Джуджето беше точно като от приказките. Имаше си дълга брада и шапка с пискюл.Носеше бяла риза с червено елече и червени панталони. На ревера му имаше имел. То се представи:
- Здравейте, това домът на семейство Коледарови ли е?
- Да, кой пита? – окопити се Емо.
- Аз съм едно от джуджетата на дяда Коледа.
- Но сега е юли. А и дядо Коледа не съществува.
- Знаех си, че няма да ми повярвате. Все пак аз съм джуджето на дядо Коледа и съм дошъл, защото имам новина и молба към вас.’
- Какъв е твоят дерт джудже? – попита Емил – искаш да те поканим да влезеш ли?
- Нямам нищо против да ви разкажа и на вратата, обаче не ми се иска всички съседи да слушат.
- Няма начин джудже, не те познаваме, кой знае с какви намерения си, а и как така ще влезеш, може да си от някоя банда, която по-късно ще ни обере.
- Не се тревожи Емо. Ти знаеш ли кой е баща ти?
- Какъв е този внезапен интерес към баща ми?
- Баща ти е дядо Коледа. Тьй като по времето по, което вие с Нушето се раждахте във вашата държава подаръците ги раздаваше дядо Мраз, дядо Коледа не прекрачваше правилото си да не смесва работата с личните си взаймоотношения. Тук беше държавата в, която си почиваше и си търсеше съпруга. Майка ти четеше американски книги и списания тайно и вярваше, че той съществува и така се получи спойката. Та вие станахте по Коледа и за това и двама сте родени септември. До тук нещата връзват ли се?
Емил несъзнателно отстъпваше назад, а джуджето влизаше все по-навътре в жилището. Докато в един момент не се сепна:
- Всичко се връзва джудже. Странно е, но се връзва.Е и, така и така си влязъл, заповядай в кухнята. Чай?
- Може. Сега на въпроса. Дядо Коледа знае, че ти ще се срещаш за пръв път с момиче тази вечер и аз дойдох да те предупредя. Когато се целуваш, ако край вас завали сняг сега през юли, не бива да те изненадва, а и ако започнат да падат имели върху главите ви също не бива да се стряскаш.Ясно ли е?
- Ясно. Не знаех, че ще имам такива проблеми. Мама никога не ми е казвала, че баща ми е дядо Коледа. Винаги се чудехме от къде взима пари да ни купува тези скъпи подаръци по Коледа. Как успява да сготви, като примерно се прибира 5 минути преди нас и още не се е преоблякла, а вече има прекрасна вечеря на масата, или обяд или дори закуска… Не сме я виждали да се занимава с домакинстване, а всичко блести от чистота.
- Това е наша работа. Ти не ни виждаш. Но ако ти се бях появил изневиделица, щеше да се изплашиш много и изобщо нямаше да ме изслушаш. Така беше по-земно. С майка ти сме обсъждали тази тема и тя прецени, че това е начинът.
- Значи мама знае? А аз мислех, че тайно искаш да си говориш с мен. – разочарова се малко Емил.
- Знае разбира се всичко се случва с нейното разрешение.
Емил седна на стола и със замислен поглед отвърна:
- Тази новина е трудна за преглъщане … как ти е името всъщност.
- Знайко, приятно ми е!
- Знайко, готино и на мен ми е приятно!
Изведнъж при тях влетя Теменужка, която до сега подслушваше и се втрещи също като брат си.
- Значи татко е дядо Коледа, така ли Знайко? Супер! А аз мога ли нещо?
- Да. Вземи завивките от креватчето си и ги изтупай през прозореца да видиш какво ще стане.
Теменужка се засили и веднага го стори. От прозореца на петия етаж се разлетя сняг на парцали. Беше станало към 18 00 часа, дъждът беше спрял, а долу се беше събрала компания от тийнейджъри , които пиеха бира, пушеха и се смееха. Изведнъж единият се провикна:
- Ей момчета, това не е ли сняг?
- Къде бе? Я я верно, сняг е … - Отвърна му друг.
- Ей да речеш, че единият се е напил, ами то и аз го пипнах и си я чист сняг, през юли … - добави трети
- Бог ни праща провидения. – каза четвърти.
- Ще разкажа довечера на гаджето, жалко, че толкова бързо се топи. – добави пети.
А отгоре Теменужка се забавляваше.Тя не усети, че майка и е застанала до нея и също се усмихва.
- Теменужке детето ми, ти пък как разбра? –
Теменужка се стресна, но като видя майка си се развика:
- Как можеш да не ни кажеш до сега, мамо?
- Детето ми, как да ви кажа? Вашето поколение не вярва в такива неща.
- Това е супер. Ние сме деца на дядо Коледа.
Към тях се присъединиха и Емил и Знайко. Емил се беше изтупал и беше готов за среща и само добави:
-Мамо, мамо, знаех си,че си необикновена жена, но не предполагах колко.