автор: danirojari

Пак съм тук в парка, стоя си на моето място, откъдето мога да наблюдавам цялата алея.Чакам я. Знам, че ще дойде. Идва всеки ден. Когато я видях за първи път, не знам какво се случи с мен.Такова чувство не бях изпитвал. Чувство по-силно от
всичко, което съм изпитвал. По-силно от всичко, което съм помирисвал и по-силно от всичко, което съм докосвал. Чувство, по-силно от Бог!
Ето! Идва! Още не я виждам, но усещам аромата й. Сега ще се покаже иззад големия храст в началото на алеята. Както винаги, той е с нея. Усещам и неговата миризма. Вече ги виждам. Приближават се към мен.
Тя ме поглежда, опитва се да се доближи до мен, да ме докосне и аз за това живея. После чувам неговите думи, заради които искам да умра:
- Вихра, махни се от тоя помияр!