автор: slash

Очите ти- поезия и песен,
носталгични като късна есен,
нереални сякаш са миражи,
по- съкровени от залезни пейзажи;
очи, събрали в себе си безбрежност,
очи, стаили наранена нежност...
Спирам!
Нямам думи да опиша твоите очи,
пред тях дори поезията мълчи.

Това са очите на вашата майка. Очите, които са ви видeли още преди да се появите на бял свят- в съня си, в мечтите си. Това са очите, които са ви видeли първи, когато сте се родили, за да ви се усмихнат през сълзи от щастие. Това са очите, които не са заспивали до късна нощ, когато сте били болни. Това са очите, които единствени виждат вашите невидими, несподелими с никого болки и страхове, надежди и копнежи. Това са очите, които ще продължават да ви приемат с нежност дори когато целият свят ви отхвърля. Това са очите, в "огледалото" на които, ако се огледате, ще се видите по- красиви и по- уникални отвсякога. Това са очите, които ще ви очакват, колкото и да сте неочаквани, които ще ви търсят, колкото и да сте изгубени- до край...Това са просто очите на вашата майка- най- красивите очи!