автор: janita

Сред равнината красива,
сгушено, малко,само
е моето село мило,
което ми е едно.
На края на махалата,
варосана от глава до пети
е къщата във коята
детството на мойта майка лети.
Във този дом малък, но хубав,
тече като пълноводна река
живота на баба ми Радка,
българка - обикновенна жена.
Понякога след шума безобразен,
след градския смрад и прах,
аз с радост тръгвах на село,
отивах при баба пак.
И тя ме чакаше често
на старата пейка - отпред,
със плетка в ръцете напукани,
на приказка с някой съсед.
И просто ми ставаше хубаво,
когато влезех на двора
и замиришеше на петунии
и на сено от обора.
Усещах, че тук ми е корена,
далече от шумния град,
на село, където и хората
на уста със песен орат....