автор: markoni55

Лесно е да импровизираш, когато имаш избор на продукти, е не че винаги става и няма издънки, но…
Когато започнахме къщичката разчитах много на моите момчета и приятелите им. На финала Дидо посвети два месеца от живота си, за да я завършим. Вероятно и за това я чувства като своя рожба, защото почти всеки детайл извън дървената конструкция е минал през ръцете му. Обича често да идва с приятели и за да не ме притеснява си носят разни неща за препичане. Аз обикновено се включвам с другият си хит – копривени кюфтенца, ей така за разкош и внимание. Те са по идея на Ралица, първата ми галеристка. Тя не е крайна вегетариантка, но се храни много балансирано, занимава се с аеробика, йога…Има чудесна фигура, но полага грижи и усилия да я поддържа. Та нейната рецепта ми върши чудесна работа, защото винаги имам свежа коприва под ръка, дори и в най - жегавото. Подстригвам я и я поддържам така, че мога да разчитам на свежи връхчета. Достатъчно е да има две-три яйца. Забърквам палачинкова смес, овкусявам я с любимата си подправка, пускам вътре връхчетата коприва/ без да я попарвам и накълцвам/ , позабърквам ги със сместа и вадя с ръка и пускам в нагорещената мазнина. Простичко, но много ефектно. Веднъж не ми стигна копривата, бях я изтървала в жегата. Набрах, но нямаше да стигне за двама ни. Жоро предложи, да сложа и малко гюзъм. Беше се разсял сам на големи туфи и имах достатъчно. Понеже се двуомих ми предложи той да се жертва за експеримента, да му направя отделно на него кюфтенца само с гюзъм. Опитах, но на края направих и някалко смесени. Станаха чудесни най-вече заради аромата.
Бях предупредена че Дидо ще дойде с голяма компания след плажа и ще си правят барбекю. Докато се справяха със скарата джъзнах моя специалитет, който точно този състав не беше опитвал до сега. Сервирах кюфтенцата и понеже всички още се суетяха около барбекюто се оттеглих. Като всички млади хора, радващи се на добър апетит докато седнат на масата и тя почти опустя. В момента, в който се появих две момчета си дояждаха от моите кюфтенца върху филия хляб. Дожаля ми, защото помислих, че не са се вредили за скарата.
- Как е харесаха ли ви моите кюфтенца?
Срещнах учудените погледи на останалата група, за какви кюфтенца става въпрос, при положение, че пекоха пържоли и кебапчета.
- Моите копривени кюфтенца за палави момченца.
Двамата замръзнаха, а останалата група изригна в смях. Оказа се, че са вегетарианци и са омели цялата чиния сами. Започнаха се намеци как ще им се отрази тази ударна доза „палавост”, а темата за палавите момченца и подвизите им се оттече дълго и изчерпателно. А аз? - записах ново заглавие - парола в нестандартното ни меню: копривени кюфтенца за палави момченца.