автор: joy_angels

Искам – каза психоаналитикът й –
да се разхождаш всеки ден по час,
без значение дали е топло
или студено,
дали валят кабарчета или слънчогледи,
дали има тротоар,
по който да минеш
или планина, която да гледаш
над покривите,
подари си един час само за теб,
час за самостоятелно оцеляване
без всички гипсови отливки за подпорка
на счупени сърца
с цветни имена (мъж, деца, внуци),
отиди на пазар,
чакай на опашка в пощата, за да
платиш сметката си за ток,
влез в някое бистро
и не се притеснявай, че си сама,
поръчай си чай или кафе (ако си пила
хапчето си за кръвно сутринта),
затвори очи щом сервитьорката се отдалечи
и се отпусни:
никой не те гледа,
никой не се интересува от теб,
защото бистрото е пълно
със стари самотни мъже и жени
със затворени очи
и гипсови отливки на сърца под масите.