автор: Danielita

Дърветата в парка оживяха,
в зелена надпревара пощуряха.
Художник да съм, пак за бога,
да преброя нюансите не мога.

Дървета пред прозореца ми зеленеят,
от дъжда окъпани се смеят.
Защо ги гледам ли? Mълчи,
та там аз търся твоите очи.

Сред чудното зелено сътворение
открих очите твои без съмнение.
Тоз поглед, който никога не моли,
ме гледа с чара на зелените тополи.