автор: BlackCat
Ветровете бяха късни.
Ранните - не помнех...
Каменни реки извираха внезапно.
Вечно боси - стъпалата...
Непокътните - оковите...
Прибери ме в шепи - миг, и ще изгасна.
Ослепял си сякаш.
Или аз окаменявам.
И мълча - в изкуство го превръщам.
Тръгвам си за малко - като сън наяве.
После пак се връщам -
като сън се връщам.
После ветрове,
и реки,
и сънища...
Някакви утра скриват ми звездите.
Нощи други някакви,
някакви си пътища -
вече не броя. Вече и не питам...
Ветровете бяха късни.
После онемяха.
Да не беше този припев на
оковите...
Казваш, че отново искаш да съм цяла...
Погледни тогава
в ъгълчето на окото ми...