автор: desiteneva

Интересни интереси и интереси, които никак не са интересни...
Описвам подробно в нехронологичен ред интересните си интереси и интереси, които никак не са интересни:
Интелектуални разговори до сутринта, Караоке, Купон на пейка в парка, разходка с Пухи и Рони в морската градина, колоездене със Стеф, да се плацикам в морето, да си ровя в нета, да се чувствам важна, да правя по 100 неща едновременно... да се променям, да озадачавам и обърквам хората, да влюбвам хората в себе си, да ям пържени картофки, да целувам улични котки по муцунките, да събирам вещи от земята, да колекционирам - спомени, салфетки, пощенски марки, обеци, панделки, картини, сухи цветя (живея в дом, който не се разтяга)... обичам да съм себе си, понеже от скоро научих вече коя съм. Изглеждам добра и наивна и най-вероятно съм, щом Стеф винаги се връща, когато си тръгне (понякога и аз помагам, като му открадна едната обувка и я скрия). Имам и много други интересни интереи и не чак толкова интересни интереси... Мога да разправям на някой много неща и утре да забравя на кой какво говоря, обичам да се правя на важна (това май вече го споменях). Обичам лютеница - домашна. Обичам полски и пролетни цветя. Имам обувко-мания. Обичам сатен, ама ми е много студено като го облека. Кафе пия, щото 2/3 от света пие, не за друго.Обичам да пуша, но съм заклет непушач. Алкохол ли? Не, мерски - доматен сок и мляко с какао...о, обожавам крем карамел. Интересни хора познавам, опознавам, запознавам, разпознавам - чистачи, пластични хирурзи, ресторантьори, мутри, фейсове, лица, секретари на комисии, секретари на шефове, цигани, американци, добри (лошите не ги кефя и бягат от мен), клош партийци, баница с късмети (заради късметите), пайети, мъниста, всякакви светещи гаргешки работи, секънд-хенд сторитата - да живеят аутлет колекциите! Много обичам татуси и много рядко може да се каже, че имам пари да си направя още 5 и да си довърша първия. Харесвам руси мацки, с големи ... възможности. Обичам зелен чесън и боб с лук и лютеница, не ми е интересно да се занимавам с гастрита, дископатията, акнето и плекситите си. Обичам да пристигам, но мразя да пътувам. "Човекът е човек, когато е на път" не е моя фраза. Събирам цитати, мъдри мисли, изказвания на велики хора, рошави мисли за добър ден и всякакви бля бля от нета. Научавам ги наизуст и после ги разправям на хората. Чак си вярвам, че звуча мъдро.. Добре, че като ги казвам, не цитирам имената на авторите им. Осиновявам си крилати фрази и строфи от стихове. Не обичам да гледам филми повече от 1-2 пъти. Книги си купувам на метър (според рафта), а преди четях денонощно, с фенерф под юргана и сега за това мигам на посоки. Изобщо нямам време да се занимавам с лоши хора, на които им тежи живота. И моят тежи, ама си го нося. Понякога се изгърбвам, но като вляза в някой магазин за 1 лев и всичко ми светва и света става един шарен, пъстър, евтино -безмислен, по китайски многообразен... Поне си знам цяра, знам си и билето и отварките - чай не пия, мастика, мента и облак също... Гьозум ям само в краен случай. Плюя и псувам, когато си искам, ама не хората, ами обстоятелствата, около тях. Въобразявам си, че съп по-добра от почти всички известни личности, просто съм нямала шанса да стана като тях известна или време - времето... Това като че ли ми е най-съществения проблем в живота. Не ми стига и това е то. И ако имах достатъчно време, понеже съм кадърна и кипя от енергия и таланти, щях да бъда най-добрия майстор на ръчно изработени сувенири - картички, украси и други, щях да имам сватбен салон, да снимам свартби и тържества, да съм ди джей, да правя сайтове, да имам рекламна агенция и международна агенция по осиновяване, щях да завърша докторантурата си и да преподавам в университет, да пиша книги, да съм домакиня, да имам време за разходки, почивка, отпуски, шопинг... да отглеждам деца, да съм постоянно нанякъде с яхта в морето... да съм социален работник поне в 6 направления - деца, младежи, роми, трафик, проекти, тийн проблеми, осиновяване... аха и най-вече ми се иска да работя сама за сбе си и на половин работен ден... Хората разправят, че не им стигали парите...Казах ли ви - на мен времето не ми стига...