автор: Ponedelnik

Любими, днес не искам да ти пиша.
(и без друго твърде рядко ме четеш)
Загледана във себе си разбирам,
че живееш ли то значи ще умреш.

Опитах се да съм добра - не става!
(не ми отива явно ореол)
Безброй причини има...да те няма,
а само пет са буквите в "Любов".

И гаснещи. Приличащи на чужди,
очите ми поглеждат към света.
Не пия хапчета. Заместих ги с куршуми,
и оловно натежавам през нощта.

И чудя се защо да си Любов,
щом себе си не можеш да обичаш?
Навярно някой много тъжен Бог,
от скука...е решил да те измисли.
...


Любими, днес не вярвам. И не пиша.
(по устните си чувствам лекота)
Прости ми за въпроса, но се питам,
защо си мъж - Щом вярваш на жена?