автор: krasnoludek

“Ще пропуша, ако не ми вземете куче!!!
Избирайте- или ще извеждаме куче в парка,
или ще изхвърляте пепелници и фасове!!!”

Помните ли как се скарахме? Как тропах с крак
и се нервирах, как смело отговарях!!!

Но не става дума за това.

Обичах да правя забранени неща,
но знаех, че едни са по- забранени от други.
Знаех , че има и пакости, на които всъщност се радвате.
Сега се питам-
ако някой ден имам дъщеря, която
Застане пред мен и ми каже-

“Ще пропуша, ако не ми вземете куче!!!
Избирайте- или ще извеждаме куче в парка,
Или ще изхвърляте пепелници и фасове!!!”

Дали направо да не й дам от моите цигари?
И да й кажа- „Така и така ще пропушиш,
да не се лъжем, само ще се прецакам,
ако ти взема куче, нали докато го разхождам сама в парка,
ще те заваря с фас в устата.”

Не се залъгвам и със, и без куче- щях да си бъда такава-
каквато съм сега.
Само че щях да съм се разхождала с вас.
Сега паля цигара след цигара и
обръщам бирите в парка.
Радвам се на хората с кучета.

Но не става дума за това.

Става дума за всичко останало.
За разходките, които ги нямаше.
Днес не минава ден, в който да не се питам,
какво щяхте да ми кажете, ако имахме куче.
Докато го извеждаме тримата.