Летях устремен към светлината, а в мен изчезваше неусетно и без тъга усещането за земния ми живот. Чувствах божествена лекота, реех се ефирно и съзнанието ми отстъпваще място на нещо ново и непознато.
Да... завладяваше ме безгранична и неовладяна радост, нямаше нужда дори да се движа, всичко около мен бе движение.Не... беше хармония! Някъде дълбоко в светлината се лееше нечувана музика, проникваше в тялото ми и вибрациите ни се сливаха. В протегнатите ми напред ръце се галеха игриви светлинки, като че ли се смееха, завихряха се и се устремяваха с мелодичен писък потъвайки меко в блестящата и искряща отвсякъде светлина. Самият аз... открих с изненада- можех да ги последвам, да потъна във вихъра им и да усетя тяхната топлина и любовта с която се отъркваха в мен. Господи ...всичко около мен бе любов. Исках този полет да е безметежна вечност! Светлината все повече проникваше в мен, пречистваше всяка фибра от моята енергия. Виждах... о, това е невероятно, виждах познати лица, лица на хора които съм обичал, хора които са прекосявали житейския ми път, лица на близки и приятели. Ето...господи, там се усмихва моят син. Моето ангелче, какъвто го помнех преди безвремието да го отнеме от мен.Тогава сърцето ми беше рана, душата ми блато, тялото ми мъка и бреме. Бе толкова малък, само на 13. А сега лицето му излъчваше сияйна радост... приближава към мен Танцуваме шеметен танц, унесени от щастието на срещата си. Нямаше нужда да изразяваме каквито и да е чувства. Ние бяхме самата любов. Бяхме просто светли петна които се гонеха във вихрен и божествен изблик на ярка енергия. Някой ме докосна... и отново почувствах божествената вибрация на безкрайната любов и онази необяснима радост, която се разлива в цялото ти светло същество избухва, като фойерверк и енергията ти заблестява с искряща светлина. Почуствах, не... знаех, че това е тя. Бабет се усмихваше а усмивката и искреше в неприкрита радост, цялото и светло същество пулсираше със златиста светлина. Тя, моя духовен спътник... тази, която за кратко бе прекосила светския ми път, бе оставила дълбока и непрежалима тъга, когато си отиде потъваща в същата тази светлина, която сега ни обгръщаше с могъща любов. Моята единствена Бабет и единствените години на безоблачно щастие в моя живот. Пред очите ми се редяха спомени, предизвикани от самото докосване. Разтварях се в тях, преживявах ги един по един и като че ли имах отново тяло и очи. Докосвах, галех, вкусвах, любих... отново и отново. Има ли думи с които можеш да отъждествиш необяснимата божествена намеса. Енергиите ни се вплетоха и полетяхме в шеметно невъобразима скорост... напред към безкрайноста... в недрата на необятната светлина сред милиарди други безумно щастливи светлинки.