Целувах твойте клепачи ,
и с устните си жадни ,
от сълзите твой отпивах ,
капка по капка грижите ти аз събирах,
а сърцето ми трепереше от чувството необяснимо.
Tи беше тъй истинска и уязвима,
и чувствах ,че в моята прегръдка,
сигурност ти може би намираш,
докато нежно аз отвличах
сълзите бягащи по твоето лице
и ги следвах,
а те запътили се бяха към обърканото и забързано сърце...
А дишането ,ах! то беше като сладка песен,
бузите ни силно прилепени,
ухание на нежност и любовен трепет
и бавно се придвижвах аз то тях със устни,
докато стигна пак до влажните очи...
а очите ни се търсeха, подобно на светулки
в дъждовната априлска нощ,
под капките на пролетния дъжт...
Зазидано съзнание , отворени сърца ...
и там се срещтнаха копнежите ни скрити ,
докосвах устните ти , с устни
галех твоето лице ,
а ти целуваше душата ми,докосвайки ме тъй приятно
и всичко което можех да поискам-аз го имах,
и то бе толкова реално,
не исках да ти позволя да си отидеш ,
и говорех ти на ум ,
МОЛЯ ТЕ ОСТАНИ , БЪДИ СЪС МЕН!
остани,прегърни ме , и нека ни събуди утрешния ден
аз до теб и ти до мен...