автор: Ponedelnik

Здравей Любов. Прости ми, че нахалствам,
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.

Аз още пазя в себе си. Дълбоко,
стрелите на синът ти. Купидон.
Проклетникът. Забиваше ги точно,
а уж му беше писнало от мен.

Направи ме прозрачна безтегловност,
и даде ми простор. За да летя.
Превърна тишината ми в потребност,
а белите чаршафи във крила.

И тъй не каза(същият проклетник),
къде да те намеря. И кога.
Летях пречупена. Защото се замествах,
във мъртвото небе от самота.

А ти Любов така и не получи,
мечтаната от тебе дъщеря.
Да. Можех да съм аз. Не се получи,
но знаеш ли? Добре съм и така.